Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Възрастната жена се бе поддала на тази сантименталност и сълзите заведоха Хюрем в леглото на Сюлейман. Вярно, още тогава се бе усъмнила, че този плач е фалшив, но не бе успяла да улови следа от двуличие в очите на момичето.
Следващият дъжд от сълзи повлече и отнесе Гюлбахар и направи Хюрем втората жена в двореца. Московската наложница изведнъж се превърна в хасеки. И отново майката на султана ѝ бе осигурила тази възможност, но не ставаше ли всичко твърде бързо? Нейният храбър син, завзел Белград и Родос, се превърна в пленник на тези красиви очи, на тази несравнима усмивка и на сълзите, сипещи се като перли. Вярно, никой друг не изглеждаше така хубаво, когато плаче, отбелязваше тя, но след всеки порой от сълзи Хюрем се издигаше с още едно стъпало нагоре. И поредната кула от иначе силната като крепост воля на Сюлейман се сриваше.
Старата султанка въздъхна тежко. Защо момичето се разциври точно сега? И за какво припадна, когато Сюлейман поемаше сина си принц Селим и ѝ го показваше? Нова игра ли беше започнала? Вероятно сега опитваше да измъкне престола от ръцете на принц Мустафа.
Хафса султан трепна от спомена за кошмарните дни, които бе изживяла със Селим Свирепия. Зарече се внуците ѝ да не преминат през същите беди. И Гюлбахар, и Хюрем да не преживяват нейните ужаси. Но тя знаеше, че страховете ѝ са основателни. Всъщност Хюрем правеше това, което всяка майка би направила. Тя призна пред себе си, че ако навремето Айше бе родила син на Селим, сигурно и тя щеше да понечи да го погуби, за да седне Сюлейман на престола! И Хюрем очевидно се стремеше към същото. Съвсем естествено е една майка да предпазва собствените си деца. Но когато е намесен и държавният ред, нещата загрубяват…
Валиде султан затвори очи притеснено. Сякаш се страхуваше, че мислите ѝ можеше да се прочетат през погледа ѝ. Момичето знаеше правилата на играта и нямаше да гледа безучастно как Мустафа се възкачва на престола. Със същия успех можеше собственоръчно да предаде децата си на палача. А и Мустафа — дори и майка му да не го наговаря, а баща му да не го учи да враждува с братята си — щеше ли да остави живи двама принцове, негови съперници, при това от друга майка? Явно Хюрем осъзнаваше това и се опитваше да засили влиянието си върху Сюлейман. Върволицата от народени деца, сълзите и припадъците със сигурност целяха това. Ето че сънят на Гюлдане султан се сбъдваше.
— Гълъбът хвана орела. Сега иска да полети с него към недостижимите върхове — промърмори си тихичко Хафса султан. — Права си, Хюрем, но аз не мога да остана ням свидетел на покушение срещу внука ми Мустафа. Ако кроиш нещо, трябва да го извадя на бял свят.
Взела това решение, тя се отправи бързо към покоите на Хюрем. До този ден черните робини и прислужниците не бяха виждали валиде султан така разгневена и намръщена. Жената премина покрай тях като мрачен буреносен облак. Всички, които се изпречеха на пътя ѝ, се разбягваха като пилци. И Хюрем се стресна, виждайки внезапно старата владетелка пред себе си, но успя бързо да се овладее. Хвърли бродерията, която държеше, и скочи.
— Радвам се, че дойде, майко. И на нас ни беше доскучало. Сега душата ни се озари.
Поклони се с уважение, после целуна и доближи до челото си сухата ѝ ръка, чиито вени се проточваха като лилави бразди.
Хафса султан забеляза, че беше много пребледняла. Да не би припадъкът да е бил истински? Или пък лицето ѝ бе загубило цвета си от страх, когато я зърна неочаквано в стаята си?
— Защо ти е доскучало, дъще Хюрем? — попита, докато момичето ѝ целуваше ръка.
Прислужничките се бяха оттеглили по ъглите притеснено, но Хафса султан видя, че Мерзука няма намерение да се отдалечи, и заповяда:
— Оставете ни сами. Да си поговорим като майка с дъщеря.
Хюрем помогна на султанката да седне удобно. Постави зад гърба ѝ най-меките възглавници. Придърпа пред нея малка масичка, инкрустирана със слонова кост. От кристалната кана със сребърен обков сипа в една чаша леден шербет.
— Заповядай, майчице. Да се освежиш.
Двете жени се гледаха внимателно. Хюрем веднага разбра, че това не е безцелно посещение, защото валиде султан беше дошла, без дори да покрие главата си. Беше изключителна рядкост да напуска покоите си гологлава. Случваше се нещо необичайно и Хюрем усети, че трябва много да внимава.
Хафса султан се протегна и взе чашата, която момичето държеше върху дланта си, така както бе прието в двореца. Отпи няколко глътки, без да отделя поглед от Хюрем. Момичето събра ръце пред себе си и зачака право. Когато валиде султан върна чашата, я пое с уважение. Сипа още шербет в нея и бавно я сложи върху масичката, а после седна в краката на Хафса султан.