Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Прониза ме тръпка. Причините за възбудата ми бяха много. Първо, страховитото предизвикателство да открия и очистя някой подобен на мен, обучен по същия начин и смятан за най-опасния престъпник… Фантастично! Отгоре на всичко, сведенията ми посочиха два лъча надежда и бях съвсем сигурен, че Крега не се е сетил за тях. Щом онзи човек е бил от най-печените агенти, пратен там със задача, значи след изпълнението й е бил заплашен от ликвидиране… а не са го убили. Имаше само едно възможно обяснение — не бяха открили начин. Измислил е как да се отърве и го е направил. Чудесно! Щом Крийгън е успял, ще успея и аз. А освен това си е пробил път до върха, станал е Владетел на Лилит.
Логиката на разсъжденията ми изглеждаше безупречна. Ако ме смятат поне за равен на него, значи в мен са заложени не по-малки способности, надхвърлящи тези на който и да е на планетата, без да изключвам и останалите, които ламтят за властта му. Каквото е могъл да направи той, ще го направя и аз.
„Задачата да откриеш Крийгън, още повече да го убиеш, сигурно ще се окаже почти неизпълнима — продължи комодорът. — Преди всичко той се появява рядко и винаги под прикритие. Всеки, видял истинското му лице, бива ликвидиран. Не се е установил на едно място, а постоянно скита по целия свят под чужда самоличност. Така държи подчинените си нащрек и си осигурява относително високата им преданост. Не знаят кой от околните може да е Владетелят и се боят до полуда от него, защото той е в състояние да ги убие по всяко време, докато те и с пръст не могат да го пипнат. При последното преброяване Лилит е имала 13 244 000 жители. Разбира се, резултатите са съвсем приблизителни. Населението не е чак толкова голямо, но всеки един от тях би могъл да е Крийгън.“
А, няма как да стане, възразих му мислено. Първо, Крийгън е от стандартния биологически тип на цивилизованите светове. Значи външността му се вмества в твърде тесни параметри. Мнозина отпадат веднага по този показател. Естествено щом е мъж, горе-долу половината жители на планетата също се изключват. В момента беше на седемдесет и седем стандартни години и двадесет и една от тях бе прекарал на Лилит, значи променената му външност вече не съответстваше на никакви снимки от младостта. Но това пък означаваше, че е старец, а на суров свят като Лилит възрастните хора сигурно се набиваха в очи. И така — да речем, че е над средна възраст, със стандартен ръст и телосложение, мъж. А когато започваш с тринайсетина милиона кандидати, дори такива оскъдни данни стесняват обсега на търсенето повече, отколкото Крега предполагаше.
Да, сериозна задача, но не и невъзможна. Още по-важно беше, че като Владетел и администратор той щеше да се появява непременно на някои места и да участва в определени сборища. Изборът ставаше значително по-малък, а тепърва ми предстоеше да стъпя на планетата.
Остатъкът от инструктажа съдържаше обичайните наставления. Щом свърши, аз просто станах от тоалетната чиния и я бутнах обратно в стената. Чух шум от течаща вода и следващия път открих, че не само изпражненията ми са изчезнали.
Бива си ги момчетата от Сигурността, казах си. Дори вечно бдителните надзиратели, въоръжени с всичките си камери и микрофони, нямаха и представа, че може да не съм този, за когото ме мислеха.
Всъщност самият аз получих ясна представа за кого ме смятат едва след инструктажа. За животно, би казал моят оригинал, макар да не изглеждах чак толкова зле и несъмнено бях твърде надарен за секс. Е, нямах нищо против.
Значи бях Кал Тремон, пират-единак, убиец и изобщо гадняр. Висок над два метра, 119 килограма само кости, мускули и сухожилия. Квадратно, грубо лице. Куп въгленовочерна коса, преминаваща в брада като грива, с пищни извити мустаци. Широки дебели устни, над които се пъчеше леко сплеснат, но внушителен нос. Големи тъмнокафяви очи. Цялостното страховито впечатление се допълваше от рошавите черни вежди, които се сключваха над носа.
Изглеждах, а и се чувствах като първобитния пещерен човек, един от далечните ни праотци. Тялото ми беше в превъзходна форма, изумително могъщо и вдъхващо ужас, много по-силно от предишното. Мускулите играеха като въжета и се издуваха. Имах нужда от време, за да свикна с това великанско, звероподобно тяло, но настроех ли го веднъж към себе си, не се и съмнявах, че то ще се превърне в сериозно предимство.
От друга страна, явно Кал Тремон никога не бе действал тихо и потайно. Бил е кротък горе-долу като изригващ вулкан. Той… Аз, поправих се. Отсега и завинаги аз бях Кал Тремон.