Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Апаратчето се задействаше при допир с кожата, само не ме питайте как работи. Не съм от техничарите. Не можеше да се сравни с психопрограмирането, но позволяваше да ми говорят и дори да ми предават образи, които само аз можех да видя и чуя.
„Надявам се, че вече преодоля шока от осъзнаването кой си.“
Гласът на Крега сякаш отекваше направо в мозъка ми и аз стъписано разбрах, че дори евентуалните ми надзиратели няма как да заподозрат какво става.
„Налага се да те подготвим по този начин, защото процесът по прехвърлянето е твърде рискован. О, не се тревожи — резултатът не подлежи на промяна. Но предпочетохме да ти дадем малко време, за да понагодиш мозъчните си схеми, без да те подлагаме на излишно претоварване. Е, не можем да се бавим повече, докато се «донагласиш». Ще трябва да се задоволим с този метод, за което искрено съжалявам, понеже на тебе измежду четиримата се пада най-трудната задача.“
Чувствах как вълнението ме обзема. Предизвикателството, ах, това дяволско предизвикателство…
„Твоята цел е Лилит, първата от колониите в Диаманта — продължи гласът на комодора. — От научна гледна точка планетата е истинска лудница. Липсва всякакво разумно обяснение за онова, което ще завариш там. Но мястото сигурно все пак си има свои правила, вместващи се в рамките на някаква логика. Ще оставя подробностите на въвеждащите беседи, които ще чуеш след кацането. Ще бъдеш посрещнат и инструктиран като затворник (заедно с останалите осъдени от твоята партида) от представители на Владетеля на Лилит и така ще е много по-добре, отколкото да ти даваме информация от втора ръка. Колкото и да са ограничени възможностите на това устройство обаче, ще те снабдим с нещо, което чудно защо липсва на самата планета — пълна карта, с всички достъпни за наблюдението ни подробности.“
Усетих остра болка, последвана от замайване и гадене. Олекна ми почти веднага и разбрах, че вече разполагам в главата си с подробна физическа и политическа карта на планетата Лилит. Сигурно щеше да ми свърши добра работа.
По-нататък чух поток от факти, които едва ли бих научил от въвеждащите беседи. Обиколката на планетата бе приблизително 52 000 километра по екватора или през полюсите. Също като останалите светове от Диаманта на Уордън, Лилит представляваше почти идеално кълбо — твърде необичайно свойство, макар мнозина да си въобразяват, че почти всички планети във вселената са кръгли.
Притеглянето достигаше 0,95 от земната норма, така че очаквах да се чувствам по-лек и да скачам по-надалеч. Щеше да мине известно време, докато нагодя реакциите си и непременно трябваше да се заема с това веднага след кацането. Освен това атмосферата съдържаше повече кислород, което също щеше да ме направи донякъде по-жизнен, но означаваше и че огънят гори по-бързо и по-силно. Разликите не бяха кой знае колко големи. Повечко вода, 85 градуса наклон на орбитата и 192 — милиона километра разстояние от слънцето — ето причините на този свят да е доста горещо и влажно, с минимални сезонни промени. Явно на Лилит надморската височина беше по-съществен фактор от месеца на календара. Три градуса по Целзий по-студено на всеки 1800 метра по-нагоре — ни повече, ни по-малко.
Географската ширина също нямаше кой знае какви особености. На екватора направо можеш да си изгориш — 35 до 50 градуса, от 25 до 34 в средните ширини и около 20 дори на полюсите. Никакви ледени шапки. Изобщо нямаше лед, което логично обяснява защо на планетата съществуваше само един огромен континент и множество острови.
Денонощието продължаваше 32,2 стандартни часа, с това също трябваше постепенно да свиквам. Трудничко щеше да ми бъде. Осем часа в повече от привичното. Справял съм се обаче с какви ли не сътресения, щях да се приспособя и към новите. Годината се състоеше от 344 местни денонощия. Сравнително голямо кълбо, но със слабо притегляне, значи дори не си струва да се говори за залежи на метали. Приятен пандиз, с две думи.
„Владетел на Лилит е Марек Крийгън — обясни комодор Крега. — Несъмнено най-опасният от четиримата, защото само той не е осъден престъпник, а също като тебе беше агент на Конфедерацията. При това — един от най-добрите. Ако можеше да напусне системата Уордън, сигурно щяхме да го обявим за най-опасния човек извън закона въобще.“