Лилит: Змия в тревата

Отбелязах си мислено, че совалката е твърде усъвършенствана и модерна, за да превозва единствено затворници. Явно беше от орбиталните кораби, поддържащи връзките между четирите планети на Диаманта.

Високоговорителите над главите ни отново зашумяха и чухме много по-приятен женски глас, бих казал дори — със съвсем естествено човешко звучене. Чудесна промяна.

— Добре дошли на Лилит! — изрече жената възможно най-искрено. — Несъмнено вече са ви обяснили, че за всички вас това е последна спирка и нов дом. Въпреки че няма как да напуснете тази звездна система, тук не сте осъдени престъпници, а граждани на Диаманта на Уордън. Властта на Конфедерацията свърши в мига, когато минахте през отворения люк на совалката — част от нашата планетарна флотилия. Имаме общо четири пътнически и шестнадесет товарни кораба. Съветът на системата Уордън е ръководното тяло на нашата самоуправляваща се общност и правото ни на автономия е признато от Конфедерацията, а имаме дори и представителство в Конгреса. Всеки от четирите свята притежава своя администрация, независима от останалите. Няма значение какви сте били и какво сте вършили преди, сега сте граждани на Лилит. Не сте затворници. Нито едно ваше минало деяние няма да бъде припомняно, съхранявано в досие или споменавано. Отсега нататък е важно само как ще се представите като граждани на планетата Лилит от системата Уордън.

Тя… или то, не бях много сигурен, почака, докато преглътнем новата информация. Просто попивах невероятната разлика между това отношение и съвсем скорошното ни малтретиране.

— Поради уникалните особености на Лилит — продължи милият глас — совалката не може да остане дълго на повърхността, иначе рисковете от повреди нарастват. Освен това трябва да спазваме графика, защото и други ще използват този кораб. Ще ви бъдем благодарни, ако излезете веднага след отварянето на люка. Долу вече ви чака човек, който ще ви посрещне, ще отговори на въпросите ви и ще ви посочи вашия нов дом. Моля да сътрудничите на този човек, тъй като Лилит е първобитен свят, извънредно опасен за новодошлите. Ще пристигнем след около пет минути.

Макар че ни освободиха от натрапеното мълчание, никой не продума до самото кацане, може би защото все още не успявахме да се отърсим от стреса на доскорошното си положение. Другата причина се криеше в изопнатите нерви, поне в моя случай. Ето, наближава, казвах си. Започва се.

Изведнъж ми се стори, че пропадаме, сякаш се намирахме в самолет, натъкнал се на въздушна яма, но почти незабавно усетих как отново натежавам и последва тежко тупване. Совалката се бе спуснала точно толкова бързо, колкото допускаха нормите за безопасност и аз за миг се запитах каква ли е причината за такава припряност. Люкът изсъска и се отвори. Учудих се, когато ни блъсна тежка вълна от ужасно горещ и влажен въздух.

Без да губим време, направихме каквото ни каза жената (нямаше смисъл да дразним новите си господари, преди още да сме зърнали владенията им). С изненада видях как самоходната пътечка, спусната от люка, опира в пръстта. Никакъв космопорт, изобщо нищо такова. След секунди вече стояхме долу, голи и объркани, покрити с капчици пот от жегата. Озовахме се на затревена равнина.