Лилит: Змия в тревата

Пръв извърнах глава и забелязах извънредно привлекателната жена, която вървеше към нас. Бе облечена само в тъничка разноцветна пола и нещо като сандали с плоски подметки. Имаше впечатляващ ръст — не по-малко от 180 сантиметра, дълга черна коса и силно загоряла кожа.

— Здравейте! — каза тя с дълбок и гърлен, ала все пак приятен глас. — Аз съм вашата наставничка по ориентирането. Моля, последвайте ме, за да ви настаним.

Неколцина май още зяпаха в небето като омагьосани, но трябваше да тръгнем след жената и всички ние го сторихме. Бяхме решени да оцелеем, а животът продължаваше.

Описанията на Лилит като райско кътче бяха насадили у мен впечатление за твърде топъл свят, едва ли не същински курорт. Но почти голите жени и сламените колиби се оказаха малко по-първобитна гледка от очакванията ми… и променяха предварителните представи.

Да, бяха си съвсем истински жълти сламени колиби с покриви от настлана тръстика. Виждах, че и останалите се терзаят от същите въпроси. Макар и готови да се сблъскаме с какво ли не, все пак бяхме отраснали в лъскав автоматизиран свят. Дори най-изпадналите му поданици по навик поглеждаха часовниците си, за да научат часа, датата и каквито още други сведения им бяха нужни. Лампите се включваха, щом влезеш в стаята. Храната се появяваше току-що сготвена, стига да докоснеш сензорната пластина на стената. Смятахме за примитивни планетите, където липсваше пълен контрол над климата, зданията се градяха от камък или дърво или пък имаше изобилие от дървета и храсти. А това… Вече не само изглеждах като праисторически човек, но попаднах и сред подходящия декор за ролята!

Всички седнахме на земята пред една от колибите и жената ни се представи.

— Аз съм Патра. — Произнасяше „р“-то с леко натъртване. — Също като вас бях осъдена за криминални престъпления и ме стовариха тук преди около пет години. Разбира се, няма да ви разкрия нито деянията си, нито предишното си име — в световете на Уордън никой не задава такива въпроси, но мнозина решават по своя воля да споделят с други миналото си. Вие сами ще избирате дали да разкажете нещо на когото пожелаете или да го премълчите. Изцяло по свое желание ще се представяте с досегашните си имена или ще си измислите нови…

Спътниците ми шушукаха и кимаха. Лично аз харесах идеята. Ако не броим някоя случайна среща с бивш познат на Кал Тремон, щях да си спестя смущаващите въпроси и опасността да сгафя още в самото начало.

— Ще останете тук няколко дни — продължи Патра. — Първо, вече живеете в нов и твърде враждебен свят. Съзнавам, че мнозина сред вас и преди са попадали на нови и враждебни светове, но не сте срещали нищо, подобно на тази планета. Досега сте имали карти, наръчници, справочни компютри и какви ли не други механични помощници… да не говорим за смъртоносните оръжия. Тук няма да разполагате с нито едно от изброеното, значи остава аз да ви подготвя. Не се съмнявам, че вече знаете — организмът от Диаманта на Уордън навлиза в телата ни и живее с нас, така че през първите дни процесът може да предизвика някои неприятни странични ефекти. Не искам да ви тревожа; едва ли ще е нещо повече от леко замайване, загуба на чувството за ориентация, стомашни разстройства и други подобни дребни притеснения. Няма да се разболеете сериозно, само ще се чувствате зле от време на време. Това състояние отминава бързо и повече никога няма да си спомните за него. Съжителството обаче си има и добрите страни.