Лилит: Змия в тревата

Винаги щом паметта ми се възвърнеше напълно, ставах изумен от креслото. Дори само ясните спомени за нещата, които съм вършил, стигаха да се чудя и мая — нима точно аз съм могъл да направя това или онова? Знаех, че този път ще има разлика, понеже щяха да направят още една крачка в същия процес. Не само цялото ми „аз“ щеше да се прероди в оная стая, но същите спомени щяха да бъдат натрапени на други мозъци и други тела — докато „паснат“.

Опитвах да си представя какви ще бъдат тези четири мои копия. Вероятно физически щяха да се различават от мен. Престъпниците, докарани тук, обикновено не бяха от цивилизованите светове, където хората са доста уеднаквени в името на равенството. Не, тези тела щяха да дойдат от границата, от средите на търговците, миньорите и пиратите, движещи се с предната вълна на разширяващата се империя. Такива също са необходими в една овладяваща нови пространства култура, защото опасностите, с които се борят, налагат високи изисквания за самостоятелност, упоритост, находчивост и творчество. Едно тъпо правителство би избило всички наведнъж, но пък тъпите правителства бързо губят своята способност да оцеляват, когато с прекалена стандартизация задушат възможностите за развитие.

Естествено същата причина е довела поначало до създаването на резервата в Диаманта на Уордън. Повечето от тези корави типове по границата са непоправимо себични и застрашават реда в цивилизованите светове. Проблемът е, че почти всеки, способен да разкъса крепящите нашето общество връзки, е сред особено изобретателните, гадни, подли, хитри и оригинални умове, които човечеството може да създаде, така че не върви да го затриеш с лека ръка. Диамантът е неразрушим капан за такива хора и им дава възможност да продължат заниманията си, които при грижливо наблюдение могат да доведат до нещо ценно за Конфедерацията, дори то да е само идея, хрумване или просто свеж поглед върху банални факти.