Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
А неговите бяха изострени. Очите му обходиха потъналата в мрак зала, спомените отново го завладяха. Виждаше Кай навсякъде. Лизет — също. Беше човек с огромно богатство, власт и влияние. Единици бяха държавните глави и коронованите особи, които си позволяваха да отхвърлят исканията му. Колекцията му от порцелан бе сред най-добрите в света. Макар да не изповядваше юдаизма, той беше верен приятел на Израел. Миналата година беше рискувал всичко, за да провали плановете на един зловещ фанатик да унищожи тази благословена страна. В същото време подпомагаше благотворителни каузи в различни части на света с милионите на фамилното богатство.
Той обаче беше последният Торвалдсен. Имаше няколко далечни роднини, но и те бяха дяволски малко. Оцелялата през вековете фамилия беше на път да изчезне. Но не преди възмездието.
Той долови отварянето на входната врата, последвано от стъпки по коридора. Невидим стенен часовник отмери два след полунощ. Стъпките спряха на няколко метра от него.
— Току-що се включиха сензорите — обяви мъжки глас.
Джеспър беше с него от дълги години, бе свидетел на радостите и болката, съпътстващи живота му. И ги беше преживял заедно с него.
— Къде? — попита Хенрик.
— Югоизточният квадрат, близо до бреговата ивица. Двама нарушители, които се насочват насам.
— Не си длъжен да го правиш — обади се с тих глас Торвалдсен.
— Трябва да се приготвим.
Възрастният мъж се усмихна. Беше доволен, че старият му приятел не може да го види. През последните две години се беше борил с противоречиви чувства, бе участвал в проекти и каузи, които само временно му позволяваха да забрави гнева и болката, които се бяха превърнали в постоянни негови спътници.
— Нещо от Сам? — попита той.
— Нищо след последното му обаждане. Но Малоун звъня два пъти. Не вдигнах, както ми нареди.
Което означаваше, че Малоун е направил точно онова, което очакваше от него. Беше подготвил капана с изключително внимание. А сега възнамеряваше да го щракне с нужната прецизност.
— Време е да посрещнем гостите — каза Торвалдсен и протегна ръка към карабината.
8
Елиза се наведе напред, за да привлече вниманието на Робърт Мастрояни.
— Между 1689-а и 1815-а Англия води войни в продължение на шейсет и три години. Това означава една година сражения на всеки две, които обаче се използват главно за подготовка на следващата война. Можеш ли да си представиш за какви разходи става въпрос? И това съвсем не е изключение. По онова време цяла Европа живее на бойни начала.
— Искаш да кажеш, че много хора са трупали печалби от това състояние на нещата — отбеляза Мастрояни.
— Точно така. Няма значение кой печели и кой губи, защото правителствата на воюващите страни затъват в дългове, а финансистите получават още по-големи привилегии. Днес същото правят фармацевтичните компании. Лекуват само симптомите, но не и болестта. И трупат огромни печалби.
Мастрояни довърши шоколадовата торта.
— Аз притежавам акции в три от най-големите фармацевтични концерна — каза той.
— Следователно си наясно, че говоря истината.
Тя не сваляше предизвикателния си поглед от лицето му. Мастрояни го издържа, без да мигне, но явно реши да не се конфронтира с нея.
— Тортата беше великолепна — обади се най-сетне той. — Жалко, че свърши.
— Донесла съм ти още едно парче.
— Е, това вече е подкуп.
— Искам да участваш в предстоящите събития.
— Защо?
— Хората като теб са рядка стока. Разполагаш с голямо богатство, власт и влияние. Притежаваш интелект и изобретателен ум. Със сигурност както и на всички нас ти е писнало да споделяш отличните си резултати с алчните и некомпетентни правителства.
— Какво предстои да се случи, Елиза? Посвети ме в тайнството.
Но тя не можеше да стигне толкова далеч. Все още не.
— Нека ти отговоря чрез още някои интересни подробности за Наполеон. Знаеш ли много за него?
— Знам, че е бил нисък. Носел е смешна шапка, а едната му ръка винаги е била скрита под палтото.
— Знаеш ли, че за него за написани повече книги, отколкото за всяка друга историческа личност? С изключение може би на Исус Христос.
— Не знаех, че проявяваш интерес към историята.
— А пък аз не допусках, че можеш да бъдеш такъв инат.