Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Парижка вендета [bg]
Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Парижка вендета [bg]

Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:

Автора на сензационните бестселъри „Наследството на тамплиерите“, „Александрийската връзка“, Венецианското предателство“ и „Наследството на Карл Велики“ Последните дни на Наполеон Бонапарт са забулени в тайна. Англичаните, които го държат в плен, отчаяно се стремят да разберат къде са скрити несметните богатства, натрупани при безбройните му походи. Императорът така и не казва нищо, в завещанието му също не се споменава нито дума. Къде е скрито съкровището? Koтън Мaлoyн cе cъбyждa пocpед нoщ в дoмa cи в Koпенхaген oт пoявaтa нa aгент oт Cиĸpет Cъpвиc. Нaй-близĸият пpиятел нa Мaлoyн, Xенpиĸ Тopвaлдcен, е в cеpиoзнa oпacнocт, a yбийците вече ca нa вpaтaтa мy. Тopвaлдcен е пo cледите нa миcтеpиoзния Πapижĸи ĸлyб — междyнapoднa гpyпиpoвĸa мyлтимилиoнеpи, ĸoитo cе cтpемят дa ycтaнoвят ĸoнтpoл въpхy cветoвнaтa иĸoнoмиĸa. Πpи пopеднaтa незaĸoннa oпеpaция един oт нейните pъĸoвoдители е yбил cинa нa Тopвaлдcен и cегa дaтчaнинът нямa дa cе cпpе пpед нищo, дoĸaтo не cи oтмъcти. Въвлечен пpoтив вoлятa cи в еднa злoвещa ĸoнcпиpaция, Koтън Мaлoyн тpябвa дa избиpa междy пpиятеля cи и интеpеcите нa cтpaнaтa cи, междy минaлoтo и бъдещетo. Нo нa ĸaĸвa ценa?
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 149
Перейти на страницу:

Ашби остави чашата си на масата, извади от джоба си лист хартия и го сложи върху стъкления плот.

— Тук са цифрите, които ви предадох при последната ни среща.

Пленникът му придърпа листчето.

— Нищо не ми говорят — каза корсиканецът.

— Стига вече! — поклати глава Ашби. — Крайно време е да прекратите тези игри. Прекрасно знаете, че това са координатите на скритото злато.

— Тази вечер проявявате към мен пълно неуважение, лорд Ашби! — най-сетне избухна корсиканецът. — Провесихте ме надолу с главата от онази кула, нарекохте ме лъжец, а после заявихте, че Густав също ви е излъгал! Да, аз разполагах с тази книга. Но цифрите, които лежат пред мен, нямат нищо общо с нея. В момента пътуваме към място, което не си направихте труда да споменете пред мен. Ромът ви е отличен, яхтата ви е страхотна, но въпреки това аз настоявам за обяснение!

През целия си съзнателен живот Ашби беше издирвал съкровища. Въпреки традициите в семейството си той предпочиташе приключението пред финансовите операции със сигурна печалба. Често се случваше да открие отговорите с цената на върховни усилия. Понякога плащаше на информатори, а понякога — както в сегашния случай — просто попадаше на верния отговор.

— С най-голямо удоволствие ще дам обяснения — кимна той.

7

Дания, 1:50 ч.

Хенрик Торвалдсен провери пълнителя и внимателно остави бойната карабина на масата. Седеше под солидните букови греди на тавана в банкетната зала на имението. Древните ризници и картините по стените излъчваха благородство. Около тази маса се бяха събирали прадедите му в продължение на четиристотин години.

До Коледа оставаха три дни. Колко време беше изминало от деня, в който Кай се беше качил на масата? Може би трийсет.

— Слез оттам, Кай! — заповяда съпругата му. — Веднага!

Момчето притича по дългата плоскост, докосвайки с длани позлатените гърбове на високите столове, наредени край нея. Торвалдсен гледаше как синът му заобиколя позлатената украса в средата на масата и скача в прегръдките му.

— И двамата сте невъзможни! — укорително каза съпругата му. — Абсолютно невъзможни!

— Коледа е, Лизет. Нека детето си поиграе. — Малкият се сгуши в скута му. — Той е само на седем, а тази маса е тук от векове.

— Ние ще дойде ли тази година, татко?

Кай беше влюбен в пакостливия елф, който според легендата беше облечен в сиви вълнени дрехи, шапка с пискюл, червени чорапи и бели дървени обувки. Той живееше на таваните на стари ферми и обичаше да си прави шеги.

— За всеки случай трябва да приготвим малко овесена каша.

Торвалдсен се усмихна. Беше чувал приказката от майка си, когато беше на годините на Кай. Според нея на Бъдни вечер на стълбите трябва да се остави купа с овесена каша, която ще умилостиви пакостливия елф. Разбира се, това беше още преди нацистите да избият почти всички мъже от фамилията Торвалдсен, включително баща му.

— Ще приготвим овесена каша — обеща Лизет. — А към нея ще прибавим печена гъска, червено зеле, картофи и оризов пудинг с канела.

— С вълшебния бадем? — прошепна Кай.

— Да, съкровище — разроши кестенявата коса на момчето съпругата му. — С вълшебния бадем. А ти трябва да го откриеш.

Двамата с Лизет не пропускаха да скрият бадема на място, където момчето може да го намери. Самият Торвалдсен обичаше Коледа, тъй като, макар и евреин, баща му изповядваше християнството и семейството не пропускаше нито един празник. Всяка година Лизет украсяваше елхата с ръчно направени играчки от клечки и слама, която по традиция показваха на детето чак след вечерята на Бъдни вечер, на която пееха коледни песни.

Боже, колко много обичаше Коледа! До смъртта на Лизет. А после, след убийството на Кай преди две години, празникът изгуби всякакво значение за него. Оттогава времето се превърна в изтезание. Всяка година сядаше тук, начело на голямата маса, и мълчаливо се питаше защо животът е толкова жесток.

Тази година нещата бяха по-различни.

Протегна ръка и погали черния метал на пушката. В Дания бойните карабини бяха забранени, но той отдавна не се интересуваше от законите.

Възмездие. Това искаше.

Седеше сред дълбоката тишина. Всичките четирийсет и една стаи на имението Кристиангаде тънеха в мрак. Напоследък мракът все повече го привличаше. Той скриваше деформирания му гръбнак, никой не можеше да види лицето му с цвят на обгорял орех. Не беше нужно да подстригва буйната си посребрена коса и рунтавите вежди. В мрака само сетивата имаха значение.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)