Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Напротив — отвърнал той.

— Защо тогава ви отегчавам?

— Защото така казва сърцето ми, а аз съм негов роб.

— Със сигурност това сърце е безупречно в своята преданост и аз не искам да ви смущавам повече. Впрочем, вие направихте толкова много, че ми беше достатъчно да узная кой сте.

— И кой съм аз?

— Кой ли? Най-добрият сред най-добрите.

Без да настоява повече, тя станала.

— Сега спете и нека Бог благославя съня ви.

Веднага след това тя отишла да си легне в друга стая, където било приготвено леглото й, тъй като целяла единствено да подложи рицаря на изпитание. И дори да бил поискал да прави любов с нея, тя нямало да му позволи. Ала по този начин поне се убедила, че това е Ланселот. Тя била сигурна, че ако някой трябва да изпълни докрай предприетото начинание, това е именно Ланселот. Дълго време мислила за него. На следващия ден станала по изгрев-слънце. Явила се при него и го поздравила. Той сторил същото. Ето как искала да го изпробва още веднъж дали е способен на други подвизи:

— Сеньор — рекла му тя, — вие отлично изпълнихте задълженията си към мен и аз не зная какво повече мога да ви поискам. Все пак, ако благоволите да ме вземете с вас според нравите и обичаите на кралство Логрия, аз ще ви последвам, тъй като имам много работа за вършене по този път.

Той я попитал за какви нрави и обичаи говори.

— Ще ви кажа. Обичаят в кралство Логрия е, че ако някоя дама или девойка се придвижва сама, тя няма от какво и от кого да се страхува. За сметка на това, ако тя язди под закрилата на някой рицар и някой друг пожелае да я покори, победителят налага волята си над дамата или девойката, без това да му навлече срам или упреци. Ако по силата на този обичай сте готов да ми осигурите закрила, ще дойда с вас.

— Елате с мен, без да се страхувате. В случай че претърпите унижение или изпаднете в беда, докато съм с вас, нека няма никакво спасение за мен.

— Тогава ще дойда — решила тя.

Веднага след това се притичали прислужниците й, които помогнали на Ланселот да си облече доспехите. Девойката се качила на друг кон и те стигнали до началото на висока гъста гора. След като яздили из гората до третия час, се озовали пред широка и дълбока река. Яздили покрай нея, докато стигнали до укрепен град, разположен в началото на земите на Бодмагю. Този град се наричал Вандеанш и бил отлично укрепен.

Трябва да знаете, че земите на Бодмагю били затворени от страната на Великобритания от два широки морски ръкава, над които се намирали двата опасни моста. Ако един преминаващ рицар прекосял първия, той можел без проблем да се върне обратно или да стигне спокойно до втория. Ивицата земя, която ги разделяла, била подчинена на законите на Логрия, тъй като Бодмагю я бил завладял след като станал крал. Когато видял, че броят на заточениците от Великобритания нараснал до такава степен, той ги преселил на тази ивица земя, откъдето дошло и името й — Земя на чужденците. Тя се състояла от четири изхода, на всеки от които бил разположен по един замък, построен единствено за да възпрепятства заточениците да избягат, ала те дори и не се опитвали да сторят това.