Златният бряг [bg]

И последният старши съдружник, Джулиан Рейнолдс, също се е оттеглил в известен смисъл. Той стои в широката ъглова канцелария в дъното на коридора и наблюдава пристанището. Нямам представа какво гледа или какво търси да види. Всъщност той заема същата канцелария, от която мистър Фредерик Пъркинс внезапно напуснал фирмата, но не смятам, че това има някакво отношение към привързаността на Джулиан към прозореца. Всеки ден в пет часа секретарката ми Луиз прекъсва съзерцанието на мистър Рейнолдс и една лимузина го откарва към жилищната част на града до апартамента му на Сатън Плейс, който има чудесен изглед към Ийст Ривър. Мисля, че горкият джентълмен страда от болестта на старите служители.

Баща ми, Джоузеф Сатър, има благоразумието да се оттегли сам, преди някой да е поискал това от него. Беше преди три години и си спомням деня с известно вълнение. Извика ме в кабинета си, каза ми да седна на стола му и излезе. Мислех, че отива някъде за малко, но той никога не се върна.

Родителите ми са все още живи, но това почти не се забелязва. Саутхамптън се намира в източния край на Лонг Айлънд, само на около шейсет мили от Латингтаун и Лоукаст Вели, но родителите ми са решили да го направят да изглежда по-далеч. Помежду ни няма лоши чувства; не ми се обаждат просто защото това е техният начин да ми покажат, че са сигурни, че се справям добре. Поне така мисля.

Както може би сте разбрали или вече знаете, много бели англосаксонски протестанти от по-висшите класи поддържат със своите едно или две деца същия вид отношения, каквито има, да речем, сьомгата със своите един или два милиона яйца. Отношенията ми с моите родители са вероятно същите, каквито те са имали с техните родители. Отношенията ми със собствените ми деца — Каролин на деветнайсет и Едуард на седемнайсет години, са донякъде по-топли, тъй като, изглежда, има една обща тенденция на затопляне в съвременните отношения от всякакъв вид. Но това, което не достига при топлотата, го компенсираме с осигуровки, правила на поведение и традиции. Разбира се, настъпват моменти, когато имам нужда от децата си и дори не бих имал нищо против родителите ми да се обадят. В действителност със Сюзън имаме лятна къща в Ийст Хамптън, на няколко мили от Саутхамптън и всеки петък през юли и август вечеряме с родителите ми независимо дали сме гладни или не.

Що се отнася до родителите на Сюзън, веднъж в месеца се обаждам в Хилтън Хед да се отчета, но никога не съм ходил там. Сюзън ги посещава от време на време, но рядко им се обажда. Семейство Станхоуп, от своя страна, никога не се появяват, освен ако личното им присъствие за даден вид бизнес не е наложително. Правим всичко възможно да поддържаме минимален контакт и в това отношение факсът е дар божи.

Братът на Сюзън, Питър, така и не се ожени и обикаля света в търсене смисъла на живота. Рядко пише, но от марките по писмата — Соренто, Монте Карло, Кан, Гренобъл и т.н. — смятам, че добре се е ориентирал къде да го търси.