Червената лястовица [bg]

Доминика знаеше какво искаха да чуят те. Лозунгите в учебниците и на черната дъска бяха като калейдоскоп от цветове и беше много лесно да бъдат категоризирани и запомнени. Догми за дълг, лоялност и защита на страната. Тя беше кандидат за член на руския елит, Меча и Щита на вчерашния ден, Глобуса и Звездата на днешния[18]. Нейният младежки идеологически плам някога бе ужасил свободомислещия ѝ баща. Сега тя го разбираше и вече не приемаше тотално тази идеология.

Начало на втория учебен срок. Класът се бе преместил за постоянно на 25-и километър, група от дълги ниски постройки с битумни керемиди, обградени от борови и брезови горички. Широки тревни площи разделяха сградите, а зад тях чакълени пътеки водеха до спортните игрища. Кампусът беше на километър от четирилентовото Горковское шоссе, скрит от висока дървена ограда, боядисана в зелено, за да се слива с дърветата. Покрай тази „горска ограда“, на три километра по-нататък в гората, минаваха две допълнителни телени огради, между които свободно тичаха овчарски кучета. Те се виждаха от прозорците на малките класни стаи, а от спалните в двуетажните бараки студентите можеха да ги чуят как лаят посред нощ.

Тя беше единствената жена в общежитието и ѝ бяха дали самостоятелна стая в края на коридора, но все пак трябваше да споделя тоалетната и душовете с дванадесет мъже, което означаваше, че ѝ се налагаше да използва по-тихите и свободни моменти рано сутрин и късно вечер. Повечето от състудентите ѝ бяха безобидни, привилегировани синове на важни фамилии, млади мъже с връзки в Думата, във въоръжените сили или в Кремъл. Някои бяха умни, много умни, а някои — не. Малцина храбреци, свикнали да получават всичко, което искат, виждайки този силует зад завесата на душа, бяха готови да рискуват всичко за едното чукане.

Късно през една нощ тя се пресегна да вземе хавлията си от кукичката отвън пред душовата кабинка в общата баня. Нямаше я. И тогава един от състудентите ѝ, с пясъчна коса и доста як, от Новосибирск, пристъпи в кабинката, притисна се в нея и сложи ръце върху талията ѝ. Тя усети, че и той е гол, докато притискаше лицето ѝ в стената зад душа и отри муцуната си в мократа ѝ коса отзад. Шепнеше нещо, което тя не можеше да разбере, а и не можеше да види цвета му. Притисна се по-силно в нея и едната му ръка се надигна от кръста ѝ нагоре към гърдите. Докато я стискаше, тя се почуди дали може да чуе пулса ѝ, дали може до усети дишането ѝ. Бузата ѝ бе притисната в белите плочки на кабинката и тя почувства как те се променят, като призми, увиснали на слънчева светлина, видя как стават тъмночервени.