Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Червената лястовица [bg]
Червената лястовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червената лястовица [bg]

Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:

Студената война е в разгара си.
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 124
Перейти на страницу:

Ваня махна на Доминика да седне. Взря се внимателно в нея. Тя носеше тъмносиня пола и колосана бяла риза, препасана през кръста с тънък черен колан. Изглеждаше красива както винаги, но имаше тъмни кръгове под очите и бе забележимо бледа. Използването ѝ по проблема „Устинов“ беше блестящо хрумване. Жалко, че това изживяване за нея бе малко… екстремно. Просто беше лош късмет, че спешната заповед от Кремъл за уреждането на бъркотиите, създавани от Устинов, съвпадна с нейното напускане на балетното училище и със смъртта на баща ѝ.

Нито един от двамата не продумваше. Според доклада тя се бе държала похвално, беше омаяла напълно Устинов — до такава степен, че да освободи охранителния си отряд, благодарение на което Маторин получи възможност да стигне до мишената. Макар да не бе получила истеричен пристъп, той разбираше, че всичко това е доста грубичко за нея. Маторин беше малко множко за новак. Но тя щеше да го преодолее.

— Доминика, поздравявам те за твоето отлично представяне в неотдавнашната операция — каза Ваня. Той гледаше спокойно племенницата си иззад бюрото. — Знам, че сигурно ти е било трудно, просто истински шок. — Той се наведе напред. — Свърши вече, можеш да забравиш неприятностите. Разбира се, не е нужно да ти споменавам за твоя дълг, за твоята отговорност никога и пред никого да не споменаваш случилото се.

Майка ѝ я беше предупредила да бъде изключително внимателна с него, но тя беше наранена. Със стегнато гърло Доминика гледаше жълтата мъгла около чичо си. Гласът ѝ трепереше.

— Казваш „неприятности“? Та аз гледах как един мъж умира на три сантиметра от лицето ми. Ние бяхме голи, той беше върху мен, както много добре знаеш. Бях покрита с кръв, косата ми се сплъсти от нея. Все още усещам миризмата ѝ. — Тя видя очите на чичо си и се притесни. Бъди внимателна, помисли си тя, под повърхността има поток от гняв. Гласът ѝ отново омекна. — Само една малка услуга, проста работа, каза ти. — Тя се усмихна. — Трябва наистина да е направил нещо голямо, за да го убиете.

Що за безочие! Ваня нямаше намерение да обсъжда политиката, нито отровния нарцисизъм на Путин, нито пък необходимостта Устинов да бъде превърнат в пример и поука за другите кулаци[17]. Не, той бе повикал племенницата си по две причини. Искаше да определи психическото ѝ състояние, да прецени дали може да си държи устата затворена, дали е в състояние да остави инцидента зад гърба си и да се възстанови от травмата. И в зависимост от отговора на първия въпрос щеше да обмисли две други опции.

Ако Доминика станеше от стола си и откажеше да го изслуша, тя нямаше да напусне сградата на централата жива. Маторин щеше да разреши проблема. Доминика може и да не го осъзнаваше, но тя бе станала свидетел на политическо убийство, което враговете на Путин с огромно удоволствие биха оповестили пред света. Ако това се случеше, той, Егоров, щеше да бъде бита карта. Точно сега определени държавни органи маскираха смъртта на Устинов като поръчково убийство от бизнес конкуренти. Всеки знаеше истината — това се очакваше. Но ако неговата двадесет и пет годишна племенница с очи, сини като емайл на „Фаберже“, и със сутиен размер 95С се изтъпанеше и разкажеше какво е видяла и от каква гледна точка, опозиционната преса никога нямаше да замлъкне.

Ако все пак видеше, че може да бъде контролирана, той би могъл да предприеме две стъпки, за да подсигури нейната дискретност. Неговото политическо благополучие зависеше от бъдещото ѝ добро поведение. Той вече бе решил, че ще си го подсигури, като я вкара на работа в службата под перманентния надзор и строгата дисциплина на центъра. Нямаше да има никакви трудности да го направи. Работа в регистъра, в архива. Идеална възможност да я контролират. Ще могат да я държат отговорна, да я ангажират в обучение, в изучаване на процедури и правила. Ще могат да я държат под око. В зависимост от постиженията ѝ — той не очакваше много — биха могли да ѝ дадат чиновническа работа в някой от отделите като украшение пред кабинета на някой генерал. По-късно може би щяха а я назначат в чужбина и тя да потъне в някоя резидентура в Африка или в Латинска Америка. След пет години — по това време директорското място вече щеше да е негово — би могла да бъде освободена по някаква причина и изритана.

Ваня заговори меко:

— Племеннице, твой дълг е да бъдеш винаги лоялна, да даваш всичко от себе си, за да служиш на страната си. Дискретността ти не подлежи на въпрос. Безусловно! Възможно ли е това да се превърне в проблем помежду ни?

Ето точно това беше моментът, в който щеше да се реши следващата част от нейния живот. Обичайната жълта аура около главата на Ваня тъмнееше, сякаш бе наситена с кръв, а тембърът на гласа му звучеше променен, някак по-остър. В един телепатичен проблясък Доминика го осъзна, спомняйки си шепота на майка си. Заледенеть, помисли си тя, налагайки си да се овладее. Вледени се! Тя погледна към чичо си, от когото бе започнала да се отвращава, а също и да се страхува.

Очите им се срещнаха.

— Можеш да разчиташ на моята дискретност — глухо отговори тя.

— Знаех си, че мога — каза Ваня. Тя беше умно момиче, той бе видял инстинктите ѝ в действие, и очевидно беше разумна. Сега да поставим бучка захар на чаената лъжичка. — И защото се представи толкова добре, аз имам едно предложение за теб. — Той се облегна назад в стола си и запали нова цигара. — Предлагам ти стартова позиция като член на персонала на службата. Искам да се присъединиш към мен и нашата работа тук.

Доминика се насили да остане безизразна и изпита удовлетворение, като наблюдаваше как очите на Ваня претърсват лицето ѝ, за да намерят някаква реакция.

— В службата? — каза тя. — Никога не съм мислила за това.

— Точно сега за теб това ще бъде добра възможност. Стабилна работа, ще натрупаш трудов стаж. Ако влезеш в службата, аз ще мога да гарантирам, че майка ти ще запази апартамента си. Освен това какво друго би могла да правиш? Да си потърсиш работа като… каква, като инструктор по танци ли?

Доминика си отбеляза наум точката на ризата на чичо си Ваня, в която с удоволствие би забила молива, лежащ на бюрото му. Тя сведе очи и си наложи да говори спокойно.

— За мен ще бъде важно да помогна на мама — каза тя. Ваня направи един жест в смисъл на разбира се. — Ще бъде странно да работя тук.

— Не чак толкова странно — каза Ваня. — А и ще можем да работим заедно. — Думите се носеха под главата му и променяха цвета си на слънчевата светлина.

Разбира се, помисли си Доминика, вербуваният служител ще работи всеки ден в тясно сътрудничество със заместникдиректора.

— Какви задължения ще ми бъдат възложени? — попита Доминика. Тя бе достатъчно наясно с нещата, за да отгатне отговора.

— Ще трябва да започнеш от начално ниво, разбира се — каза Ваня. — Но всички длъжности в службата удовлетворяват основните нужди. Документация, проучвания, архиви. Разузнавателната организация оцелява или се проваля в зависимост от това как се поддържа информацията.

Разбира се, те искаха да я заровят в третото подземие.

— Не съм сигурна, че знам нещо за тези дейности — каза Доминика. — Не мисля, че ще се справя добре. — Ваня скри раздразнението си. Той наистина имаше само две възможности с тази Венера Милоска. Или Маторин щеше да ги отърве от нея още преди обед, или той можеше да я вкара в службата, под пълен контрол. Нямаше средно положение. Не можеше да бъде оставена да се мотае из Москва с нарастващо негодувание и найвероятно, мислейки за разплата. Сука. Кучка!

вернуться

17

Кулаци — богати селяни в миналото, преследвани и репресирани в бившия СССР. — Бел. ред.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)