Игри на злото [bg]

Високият слаб полицай поклати глава.

— Аз не…

Ким се обърна към Брайънт.

— Полицай Джарвис току-що ме нарече „студенокръвна кучка“.

— Мамка му…

Ким продължи да говори на Брайънт.

— Не смятам, че подобно определение е особено далеч от истината, но все пак бих желала полицай Джарвис да ми го обясни — тя се извъртя към Джарвис и той направи крачка назад. — Моля. Слушам те.

— Не говорех за…

— Джарвис, ще запазя част от уважението си към теб, ако съумееш да събереш кураж да ми разясниш причината да употребяваш подобни епитети.

Полицаят не отговори.

— Как се очаква от мен да се държа, а? Да избухна в сълзи за погубения живот на жертвата? Да оплаквам кончината му може би? Да кажа някоя молитва? Да скърбя за загубата на един добър човек? Или пък да събера уликите, да открия логиката им и да заловя убиеца?

Тя млъкна и го загледа в упор. Полицаят отмести очи.

— Извинете ме, госпожо. Не биваше да…

Ким не чу края на извинението му, защото вече му беше обърнала гръб, а Брайънт я последва.

Стигнаха края на отцепения район. Ким се мушна под ограничителната лента, но пак спря и се поколеба. Обърна се и пристъпи към един от патрулиращите.

— Нека някой се погрижи за кучето.

Брайънт изпуфтя.

— Божичко, началник, все намираш как да ме изненадаш.

— Какво?

— Насмалко не сгази един от патрулите, задето ти направи знак да отбиеш колата, на друг направо му откъсна топките, а сега си се загрижила за някакво си куче.

— Кучето не е предвиждало, че ще убият господаря му. Останалите е трябвало да се сетят какво ги чака, като са си избирали професия.

Брайънт влезе в колата и провери дали предпазният му колан е закопчан здраво.

— Горе главата, като нищо ще се окаже, че някой го е нападнал, за да го ограби.

Ким потегли, без да каже и дума.

— Познавам тази физиономия. Все едно че някой ти е откраднал барбито и го е сготвил.

— Никога не съм имала барби, а ако имах, щях да съм го разчленила собственоръчно.

— Знаеш какво имам предвид.

Ким знаеше какво има предвид Брайънт и той единствен сред колегите й можеше да сподели мислите си пред нея, без да бъде брутално скастрен.

Партньорът й извади пакетче бонбони от вътрешния си джоб и й предложи да се почерпи. Ким отказа.

— Трябва да се опиташ да ги намалиш — забеляза тя, когато колата се изпълни с ментов аромат.

Брайънт наскоро беше спрял цигарите, но в резултат от това се беше пристрастил към ментовите бонбони за гърло.

— Знаеш, че ми помагат да мисля.

— Лапни два тогава.

За разлика от партньора си Ким беше сигурна, че нападението не е било никакъв обир, така че сега трябваше да намери отговорите на четири основни въпроса: кой, кога, как и защо.