Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

На първи януари 1940 година, докато войната протичаше по-скоро с приготовления, отколкото със сражения, Скай стана една от първите осем жени, постъпили в Транспортните спомагателни ВВС – ТСВВС. Получи чин младши офицер, като започна от най-ниското ниво, и бе базирана до аеродрума в Хартфийлд.

Остин Рийд от Лондон уши униформите им – елегантни тъмносиня пола и сако, украсено със златни ленти. Или по-скоро станаха елегантни, след като всяка жена сама си я поправи. Шивачите на Остин Рийд никога преди не бяха шили за жени и бяха извънредно предпазливи да не ги докоснат по неподходящ начин, докато измерват гръдната им обиколка и вътрешността на бедрата. Резултатът бе нещо като панталон с удължен чатал и блуза, в която можеха да се поберат две жени.

Скай се надяваше това да не е знак за онова, което предстоеше.

Жените не бяха разквартирувани и от тях се очакваше сами да се настанят, за разлика от мъжете. Роуз, Скай и Джоан Хю, която имаше съвършени бузи, като ябълки, и възхитителни бебешки трапчинки, се настаниха в хотел „Стоунхаус“, съвсем близо до аеродрума. Този пореден знак, че нещата бяха различни в зависимост от пола, не разтревожи особено Скай, докато не отиде заедно с Роуз и Джоан за пръв път на работа.

Стояха на прага на новата си централа и гледаха във вътрешността на калната палатка, която щеше да им служи за оперативен щаб, трапезария, за всичко.

— Великолепно – каза Роуз.

— Дали има достатъчно столове за всички? – попита Скай.

— Не – гласът на Полин прозвуча зад тях. – Или трябва да идвате по-рано, или ще седите на облегалките.

При тези думи Роуз, Джоан и Скай се втурнаха вътре и заеха едно от малкото места за сядане, чиито раздрани възглавници и разклатени крака ясно показваха, че КВС третират женската палатка като бунище.

През следващите няколко дни челните заглавия на различни вестници оповестиха на нацията, че се случва нещо необичайно. Чашата преля някаква статия, озаглавена: „Осем момичета представят „Женско „шоу“ в КВС“. Скай трепна, когато я видя, тъй като знаеше, че в КВС щяха да побеснеят.

Умната Полин покани пресата в Хартфийлд, за да представи групата от осем „момичета“ пред публиката, с аргумента, че вероятно щеше да бъде по-лесно още отначало да си осигури подкрепата на широката общественост, което впоследствие може би щеше да уталожи гнева на елитните асове в КВС.

По време на пресконференцията наредиха на Скай да седне до другите жени на масата за чай, сякаш малките сандвичи и пухкавият кекс щяха да ги направят да изглеждат по-традиционни. Фотографите направиха снимки на мълчаливата група и след това поискаха някакво „действие“.