Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические любовные романы » Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:

Париж 1947 г. Кристиан Диор представя своята зашеметяваща първа колекция пред свят, изтощен от война и жаден за ново начало. Една жена, преминала през ада на концентрационните лагери, преоткрива собствената си красота на модния подиум. Но зад бляскавата външност се крият дълбоко пазени тайни, изгубени мечти и неизмерима скръб.
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 160
Перейти на страницу:

— За главата на Скай! – каза Валентин, като вдигна чашата си. – И дано дълго време да я запази невредима.

Скай се разсмя и се включи в новия тост.

За никого на масата нямаше значение, че Скай бе най-бедният пилот сред тях, а вероятно и в цяла Англия. Нейните приятели пилоти бяха едни от първите, които летяха заради любовта си към летенето, а не защото напоследък това бе станало една много специална и модна професия. Също така бяха и големи бохеми, изобщо не им хрумваше да споменат за пари и с голяма охота бяха готови да платят шампанското на този импровизиран обяд, който Роуз бе организирала едва вчера. Скай имаше късмет, че бе наследила своя самолет от майка си, и така можеше да лети с тези хора из цяла Европа, дори до Кайро и веднъж до Южна Африка. Като се възползваше от възможностите да печели пари по време на сезона на въздушното шоу в Англия и като преподава в Гражданската въздушна отбрана, което щеше да направи в понеделник, след като си отспи след парижкото будуване, тя бе в състояние да поддържа малкия си самолет в готовност, а себе си – нахранена и облечена.

Наближаваше полунощ и част от компанията започна да се разотива.

— Апартаментът ми е наблизо – прошепна Валентин на Скай.

Тя обмисли поканата му, но не беше изпила толкова много шампанско, че да си помисли, че случайната физическа връзка с очарователен парижки принц би й послужила като балсам срещу заплахата от война. Така че отказа, а Роуз също отхвърли подобна покана от мъжа, който седеше до нея, но и двете предложиха като утешителна награда танци под звуците на музиката на Джанго Райнхард в някакъв джаз клуб близо до улица „Пигал“. Скай прегърна Валентин през врата, а той обви с ръце талията й и тя му позволи да я целуне, защото понякога бе приятно да допуснеш такава необвързваща близост, без перспективата за сърдечни терзания.

Нощта премина в съвършено парижко утро, дъждът ромолеше, но слънцето се процеждаше и извиваше двойна дъга над църквата „Сакре Кьор“. Със сигурност това обещаваше бъдеще без война – обаче Валентин посочи сутрешния вестник и водещото му заглавие, което гласеше: „Хитлер нахлу в Полша“. Дъгата изчезна от небето.

Пътуваха до аеродрума мълчаливо. Докато Роуз не каза:

— Имам чувството, че днес е ден за грандиозни жестове.

— Наистина е така – съгласи се Скай и остави Роуз да седне на предната седалка на тренировъчния самолет „Тайгър Мот“, а тя се настани отзад. След като се издигнаха, Скай се наклони настрани и започна да изпълнява номера, за който бяха говорили по време на обяда – заход на крило.

Видя как Валентин и останалите ги гледаха със зяпнали уста, докато Роуз прелетя достатъчно ниско, за да им покаже, че да, Скай летеше на крило, с небесносин шал, който се стелеше зад нея, с развети коси. Тя се изправи на нос – винаги бе искала да направи страничен лупинг, но дори и тя не беше толкова безразсъдно смела за това – после помаха на приятелите си долу на земята.

След като се приземиха, Валентин, който наистина бе очарователен и красив, я целуна за сбогом. Скай не му обеща, че ще му пише – Никълъс я бе излекувал от това.

Когато отново се издигна във въздуха, тя помаха с крила на Роуз, а останалите се подредиха, за да излетят със своите по-нови и по-бързи самолети, преди да се издигнат нагоре и надалеч, тласкани напред от попътен вятър, много смях и вероятно от остатъчни мехурчета шампанско, като се опитваха с всички сили да забравят заглавието във вестника.

Но тя не можеше повече да се преструва, че не му обръща внимание, когато се приземи на пистата на авиационния клуб в предградието на Лондон, където учеше наперени млади мъже как да пилотират, преди да постъпят в Кралските военновъздушни сили, които отчаяно се нуждаеха от кадри. Паркира самолета на обичайното му място, излезе и се озова пред Тед, един от учениците й, който я чакаше.

— Свършено е – каза той.

— С кое? – попита Скай.

— С гражданските полети. От утре ги забраняват. Гражданската въздушна охрана също се разпуска. Всеки момент се очаква да се обяви война и всички остават на земята, освен ако не са пилоти на КВС. Сега небето е тяхно.

От думите на Тед Скай политна назад, като прегазена от самолет. Затвори очи. Всички остават на земята, освен ако не са пилоти на КВС. Като жена, тя никога нямаше да може да стане пилот на КВС. Което означаваше, че това наистина бе краят.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)