Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

ЧАСТ ТРЕТА

СКАЙ

Те знаеха, ако изобщо мислеха за това, че се движат по ръба на общоприетото от обществото дори по време на война. Но също така не се интересуваха от обществото, или… от своето място в него и толкова бяха свикнали да бъдат необикновени, че всичко друго щеше да бъде… изключително глупаво.

Жил Уитъл, „Жени пилоти на „Спитфайър“

през Втората световна война“

Четвърта глава

Париж, септември 1939

Обядът в Париж на смесената компания от британски и френски пилоти премина във вечеря, пак в Париж, обилно полята с твърде много шампанско. – Ще се наложи да пренощуваме – каза Скай, когато слънцето се скри и стана прекалено тъмно, за да се лети.

— Готово – съгласи се Роуз, като чукна чаша със Скай, а след това и с останалите на масата.

Валентин, французин, предложи тост:

— Да пием за мира. И дано господин Адолф получи апоплектичен удар от разпалените си нацистки поздрави.

Всички се разсмяха и пиха с такъв ентусиазъм, че Роуз махна на келнера да донесе още шампанско. И така удавиха във вино страховете си от безскрупулното и безкръвно подчиняване на Европа, а Валентин обви ръка около раменете на Скай, докато тя ги забавляваше с истории за номерата, които изпълняваше всяко лято във въздушното шоу в Англия, номера, които й помагаха да плаща сметките си.

— Хората идват да гледат шоуто заради очакването да се случи някакъв трагичен инцидент – каза им тя. – Усещам как сдържат дъха си всеки път, когато преобърна самолета. Искат сензационна история, която да разказват в кръчмата – че са били там, когато небето е изоставило самолета, той паднал на земята – Скай размаха ръце във въздуха, наподобявайки експлозия, – и жената, която била вътре, трагично загинала. – Тя драматично се плесна по челото. – Разбира се, никога не им доставям това удоволствие.

Разнесе се смях и чашите отново се вдигнаха, този път в чест на тълпите, които Скай бе разочаровала, оставайки жива след въздушните си акробатики.

— Чух, че умееш да захождаш на крило – каза Валентин.

— Тя направи прекрасна демонстрация на миналогодишния Авиаторски пикник в Магияр – каза Роуз, като имаше предвид годишната среща на пилоти в покрайнините на Будапеща, на която двете със Скай участваха в още много други такива шумни обеди.

— Не успях да отида – каза със съжаление Валентин. – Бях мобилизиран. За такова нещо вероятно се изисква изключително чувство за баланс.

— Както и изключителна дързост – добави Роуз.

— Или „неизлечимо безразсъдство“ и „отсъствие на всякакъв стремеж да запази главата на раменете си“. Това последното ми е любимо – каза Скай, като прие цигарата, която Валентин й поднесе. – Аристократите от Гражданската въздушна отбрана написаха още много подобни неща в доклада си относно това дали съм подходяща да бъда техен инструктор. За щастие, в Англия има толкова малко квалифицирани инструктори и такава отчаяна нужда от пилоти за попълване на Кралските военновъздушни сили в случай на война, че ме назначиха, независимо от моето пренебрежително отношение към различни части на тялото ми.