Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Но погледнете в Сидни… — той вдигна към нея каталога. За да й докаже.
— Ние не купуваме от Сидни, — отвърна момичето, — нито от който и да е от другите търговци на животни. Доставките се извършват от частни лица и цените, които заплащаме остават в тайна. Освен това разполагаме с наши собствени биолози, които работят в Канада. Там все още има обширни участъци с напълно запазена гора. В известен смисъл, разбира се. Достатъчно, колкото в нея да се намерят някои дребни животни и птици.
Дълго време Рик не можеше да откъсне очи от дребната пухкава сова, която дремеше на един клон. Какви ли не мисли му минаха през главата, спомни си за войната, за дните, когато от небето се сипеха нощни птици, а вестниците всяка сутрин съобщаваха за цели изчезнали видове — веднъж лисици, друг път борсуци, докато накрая хората просто не искаха да следят тази страшна хроника.
Рик почувства, как в него се борят влечението към истинските животни и напълно естествената неприязън към изкуствените — включително и неговата електроовца — за която трябваше да се грижи така, сякаш е истинска.
„Тиранията на предмета — рече си той. — Предметът не знае, че аз съществувам. Подобно на андроидите, той не притежава способността да възприема съществуването на околните.“
Никога преди това не се бе замислял за сходството между електрическото животно и андроида. Електрическото животно би могло да се разглежда като подвид на андроида, нещо като доста примитивен робот. Или, погледнато от другата страна, андроидът представляваше плод на еволюцията, високо усъвършенстван вариант на изкуственото животно.
И двете гледни точки му се сториха отблъскващи.
— Ако решите да продадете совата, — обърна се той към Рейчъл, — каква цена ще поискате и колко ще бъде първоначалната вноска?
— Никога не бихме я продали — тя го разглеждаше със смесица от удоволствие и съжаление, или поне това успя да прочете на лицето й. — А дори и да го сторим, едва ли ще сте в състояние да заплатите исканата цена. Какво животно държите в къщи?
— Овца — отвърна той. — Черноморда съфолкска порода.
— Е, тогава значи сте щастлив.
— Щастлив съм — отвърна той. — Просто винаги съм мечтал да притежавам сова, още преди да измрат. Всички, с изключение на вашата — поправи се той.
— Имаме намерение, — обясни Рейчъл, — колкото се може по скоро да се сдобием и с един мъжки екземпляр, за да го чифтосаме със Скрапи — тя посочи дремещата сова, който за миг отвори тъничките си като цепки очи и сетне отново потъна в дрямка. Гърдите й се повдигнаха за миг, сякаш совата беше въздъхнала насред хипнотичния си транс.
Рик с мъка откъсна очи от нея и подтискайки горчилката в душата си, произнесе бавно:
— Бих искал сега да се заемем с теста на подбраната група. Какво ще кажете да се спуснем долу?
— Чичо ми разговаря с вашия началник и сигурно вече…
— Вие сте от семейството? — прекъсна я Рик. — Нима толкова голяма корпорация е семейна?
— Чичо Елдън, — продължи невъзмутимо Рейчъл, — вече е наредил да подберат група от андроиди и контролна група от хора. Да тръгваме.
Тя закрачи към асансьора, пъхнала ръце в джобовете на наметалото и за миг Рик се поколеба дали да я последва. Чувстваше се леко обиден.
— Какво имате против мен? — запита я докато се спускаха надолу.
Момичето се замисли, сякаш въпросът я бе заварил неподготвена.
— Ами, — промърмори тя, — странното е че вие — един дребен полицейски служител, се намирате в необичайна ситуация. Разбирате ли ме? — тя го погледна косо изпод дългите си мигли.
— Какъв процент от настоящата ви продукция се състои от андроиди, снабдени с мозък от типа Нексъс-6?
— Сто процента — отвърна Рейчъл.
— И няма съмнение, че теста на Войт-Кампф ще се окаже подходящ за тях?
— В противен случай ще се наложи да ги изтеглим обратно от продажба. — В очите й блеснаха пламъчета. Асансьорът внезапно спря и вратите се разтвориха. — И то само защото вашата знаменита полицейска служба не може да се справи с нещо толкова дребно, като да залови няколко избягали андроида…
Възрастен, слаб, елегантно облечен мъж се приближи към тях с протегната ръка. На лицето му беше изписано объркване, сякаш всичко през последните часове се беше случило прекалено бързо.
— Аз съм Елдън Роузен — представи се той и двамата мъже си стиснаха ръцете. — Вижте, Декард, предполагам разбирате, че ние не произвеждаме нищо тук на Земята? Не си мислете, че не искаме да ви сътрудничим, но не можем просто да вдигнем телефона и да наредим незабавно да ни оставят няколко образеца за изпитания. Както и да е — направих каквото можах — той прокара треперещата си ръка назад през косата си.