Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
През нощта ни връхлетя страшна буря, която продължи тридесет и шест часа и ни принуди да отрежем въжетата на котвите и да оставим корабите на произвола на вълните и на бурята. Същата тежка участ беше сполетяла и изпратените напред кораби. Бурята им попречила да заобиколят носа и да се върнат назад. Ето защо били принудени да се оставят на течението да ги носи към вътрешността, която те смятали за залив, и очаквали всеки миг да се разбият. Тъкмо когато вече се мислели за загубени, съзрели устие, в което можели да влязат. Забелязали, че каналът не бил затворен и затова не променили посоката. Така стигнали до втори залив и щом утихнала бурята, продължили навътре, докато се озовали в нов залив, по-голям от другите два Тогава сметнали, че вече е необходимо да се върнат, за да съобщят на адмирала за своето откритие.
Изминаха два дни, откакто корабите се отправиха да търсят протока, но още нито един от тях не се бе завърнал. Затова сметнахме, че са станали жертва на бурята, която и ние преживяхме. Към пладне над сушата се издигнаха стълбове дим и ние решихме, че част от екипажа е успяла да се спаси и сега ни дава знак. Докато още обмисляхме как да се притечем на помощ на оцелелите, видяхме двата кораба. Те се приближиха с опънати ветрила и развети знамена и дадоха няколко изстрела с оръдията. Екипажът им ни приветствува с радостни викове. Ние отвърнахме по същия начин. Когато узнахме, че са намерили продължението на залива или по-точно търсения проток, всички коленичихме и благодарихме на бога и на светата Дева.
(липсва картинка???)
Карта на Магелановия път, който води между Южна Америка и Огнена земя. Тази карта е взета от италианското издание (Милано, 1800 г.) и е нарисувана по оригинални скици на Пигафета
Дори и сега, когато бяхме толкова близо до целта, Магелан се нуждаеше от цялата си твърдост и търпение, за да убеди другите да тръгнат по този път. Когато наближихме носа на Девиците, той свика всички капитани, пилоти и космографи, за да се посъветва с тях. На това събрание стана ясно, че провизиите ще стигнат най-много за три месеца. Въпреки това повечето от участниците, като виждаха колко е уверен адмиралът, показваха кураж и готовност да продължат плаването. Един от пилотите обаче — португалецът Естебан Гомес от кораба „Сан Антонио“ — възрази, че хранителните продукти положително няма да ни стигнат, защото ще трябва навярно да преминем още много други големи заливи, докато достигнем заветната цел. Ето защо той предложи да се върнем в Испания и да потеглим оттам по същия път с по-добре въоръжена флота и с нов екипаж. Гомес се ползваше с голям авторитет и всички уважаваха мнението му. Но Магелан му отвърна, че ще тръгне през този проток, за да изпълни обещанието, което е дал на краля, дори ако трябва да гризе ветрилата на корабите. След това адмиралът съобщи на всички, че забранява под страх от смъртно наказание да се говори за връщане или за недостига на провизии.
Навлязохме в протока. Тук открихме на югоизток а на югозапад два канала в сушата. Изпратихме една лодка да разузнае как изглежда тази сурова и студена земя. Близо до брега нашите моряци откриха гробище с повече от двеста гроба и огромно количество кости на риби, което говореше за многобройни и страшни бури. През нощта съзряхме много огньове в южния край на протока и това даде повод на адмирала да нарече тази земя Tierra de los fuegos37.
Адмиралът изпрати „Сан Антонио“ и „Консепсион“ на юг, за да проучат може ли по един от каналите да се излезе в открито море. „Сан Антонио“ отплава веднага, без да дочака „Консепсион“. Както разбрахме по-късно, щурманът на „Сан Антонио“ възнамерявал да използва нощния мрак, за да потегли обратно към Испания.
(липсва картинка???)
Жител на Огнена земя
Този щурман — Естебан Гомес беше, както вече споменах, враждебно настроен към Магелан. Малко преди Магелан да дойде в Испания, той бе молил краля за няколко кораба, с които да предприеме пътешествие за откриване на нови земи. Тъй като Магелан вече бе обявил своето намерение, Гомес не получи кораби и стана обикновен щурман, макар че лелееше мечтата да бъде капитан. Тогава той се сговорил с испанците в своя екипаж и оковали във вериги капитана на „Сан Антонио“ Алваро де Мескита, племенник на адмирала, като дори го ранили. После под закрилата на нощта потеглили обратно към Испания. На техния кораб се намираше и единият от двамата пленени великани. Когато навлезли в горещата зона, той издъхнал.
37
Огнена земя. Б.пр.