Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Жените са много приятни за гледане, добре сложени и по-светлокафяви от мъжете. Косите им са много черни и дълги, често стигат чак до коленете. Хълбоците си покриват с корите на едно дърво, които са тънки като хартия. Работят само в колибите — плетат покривки и кошници от палмови листа или вършат други домашни работи. Всички си мажат косите и цялото тяло или с кокосово, или със сусамово масло, а понякога и с двете.
Тези племена се хранят с птици, летящи риби, батати, един вид смокини, дълги половин стъпка, захарна тръстика и други плодове. Жилищата си строят от дърво, покривите им са направени от дъски и от листата на смокиновите дървета. Когато влязохме в една от тези къщи за наше учудване видяхме, че вътре е много чисто и че има греди и прозорци, а също така легла със завивки от палмови листа, постлани върху мека слама.
Единствените оръжия тук са копията, чиито връх е направен от заостроена рибена кост. Всички са бедни, но много сръчни и отлични, ловки крадци. Затова нарекохме тези острови Islas de los Ladrones — Острови на крадците47.
На местните жители им доставя удоволствие да се разхождат с жените си в канута, които напомнят гондолите по Фузине край Венеция, сама че не са толкова широки. Някои са боядисани в черно, други в бяло, а повечето в червено. Ветрилата, по форма четвъртити, са направени от съединени палмови листа. Ветрилото се прикрепя за едната страна на лодката, а на другата — за равновесие — има голяма заострена греда, на която са закрепени напречни лостове. По този начин никаква опасност не застрашава ветроходите. Греблата им приличат досущ на лопатите на нашите пекари, състоят се от дръжка, на края на която напреки е прикована дъска. Предната и задната част на лодките са съвсем еднакви и снабдени с гребла за управление. Островитяните са добри плувци и не се страхуват да навлизат навътре в открито море.
Нашето посещение много ги изненада. Това ни накара да повярваме, че преди да видят нас, те са се смятали за единствените хора на земята.
Един щурман от „Тринидад“ предложи да качим няколко островитянки на кораба и по-късно, когато им се наситим, да ги свалим на някой друг остров. Но адмиралът не разреши, навярно защото се страхуваше, че по този начин биха могли да пострадат редът, дисциплината и благоприличието. И все пак хората от „Тринидад“ бяха успели да качат на кораба си три жени. Когато адмиралът научи това, нареди да доведат тартора им на нашия кораб и му определи за наказание 25 удара с тояга, а жените бяха хвърлени в морето и отплуваха обратно към островите си. От този ден нататък на „Тринидад“ бе заповядано да плава винаги след нас. Магелан се страхуваше, че под закрилата на мрака, той би могъл да се върне към. Островите на крадците.
След като се бяхме отдалечили на 300 левги от Островите на крадците, на 16 март, малко преди изгрев слънце открихме суша — едно безлюдно, високо плато. Нарекохме го остров Замал48.
Тук адмиралът се почувствува в безопасност. Той заповяда да пуснем котва, за да снабдим корабите с вода и да дадем отдих на екипажа след толкова продължителното и изпълнено с трудности плаване. За болните бяха разпънати две шатри, специално за тях заклахме свиня. Местните жители наричат този остров Хумуну. На юг забелязахме още много други по-малки острови.
В понеделник, 18 март, късно след обяд видяхме да се приближава към нас лодка, в която имаше деветима мъже. Адмиралът заповяда на всички ни да запазим спокойствие и ни забрани без негово разрешение да произнасяме дори една-едничка дума. Когато островитяните се качиха на борда, техният главатар се обърна към Магелан и с жестове изрази радостта си от срещата. Четирима от тях, най-знатните, останаха при нас, а останалите доведоха другарите си, които през това време ловяха риба.
Адмиралът, който бе почувствувал миролюбивото настроение на островитяните, нареди да им се поднесат различни ястия и им даде няколко червени кепета, малки огледала, гребени, хлопки, парчета платно, фигури от слонова кост и още някои дреболии. Островитяните, възхитени от тези дарове, ни подариха от своя страна риба, един съд с вино, което те наричаха урака, смокини, по-дълги от педя, и други плодове — по-дребни, но с по-приятен вкус, още и два кокосови ореха. В момента нямаха друго със себе си, обаче със знаци ни дадоха да разберем, че подир четири дни ще дойдат отново и ще ни донесат ориз (те го наричаха умаи), кокосови орехи и други хранителни продукти.
47
Ладронски острови — днес Мариански острови. Б.пр.
48
Днес Самар — остров от Филипинския архипелаг, открит от Магелан. Б.пр.