Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Веригата, прикрепена към кърмата на нашия кораб, ни показваше, че сега изминавахме по 50 до 70 левги на ден. Постепенно всички започнаха да вярват, че все пак не сме много далеч от Островите на подправките.
Ако милостивият бог и светата Дева не бяха благословили нашето плаване, всички щяхме да загинем от глад сред това безбрежно море. Аз съм убеден, че подобно пътуване никой вече никога не ще предприеме. Ако след като излязохме от протока, бяхме продължили пътя си на запад, следвайки същата ширина, щяхме да обиколим земното кълбо. Освен това, тръгвайки от Cabo deseado, щяхме, без да срещнем по пътя си суша, да се озовем отново при Носа на единадесетте хиляди девици, разположен, както и гореспоменатия, при 52° южна ширина.
След като изминахме нови 70 левги в посока запад-югозапад, на 6 март при 12° северна ширина открихме един малък остров на северозапад и два други на югозапад. Единият от тези острови бе по-голям и по-висок от останалите два. Край него адмиралът възнамеряваше да хвърли котва, за да се снабдим с вода за пиене и с прясна храна. Обаче това се оказа невъзможно, тъй като местните жители връхлетяха върху нашите кораби и започнаха да отмъкват ту един, ту друг предмет, без да сме в състояние да им попречим. Опитаха се също да ни накарат да свием ветрилата и да слезем на сушата, бяха толкова ловки, че откраднаха лодката, прикрепена към кърмата на нашия кораб. Адмиралът слезе сам с четиридесет въоръжени придружители на сушата, опожари най-малко петдесет колиби и заповяда да бъдат разрушени много канута. Загинаха седмина местни жители, но само така можахме отново да се доберем до лодката.
След това враждебно сблъскване Магелан не сметна за уместно да остава на острова. Ето защо след като се снабдихме с хранителни продукти, продължихме пътя си в същата посока.
Когато слизахме на сушата, за да накажем островитяните, нашите болни ни молеха, в случай че някой от туземците бъде убит, да им донесем да изядат вътрешностите му, защото само така щели да възвърнат здравето си. Когато нашите моряци раняваха островитяните, нещастниците се мъчеха да измъкнат стрелата ту от единия, ту от другия край и ако успееха, разглеждаха я в недоумение. Често умираха от тези рани. Все пак ни беше жал за тях, макар че си бяха позволили да ни окрадат.
При борбата с местните обитатели един от нашите моряци бе ранен, с копие бе пробито бедрото му над коляното. Само след няколко дни краищата на раната почерняха и понеже болният гореше в треска, адмиралът заповяда да му отрежем крака. Двама мъже коленичиха върху гърдите на моряка, други двама хванаха крака му за стъпалото. След това един боцман преряза с трион крака. През време на тази операция морякът ревеше от болки и се мяташе, опитвайки се да се освободи. Боцманът бе толкова сръчен, че успя да спре кръвта, но макар че покри раната с лечебни билки треската на болния се усили. Той издъхна десет дни, след като бяхме напуснали островите на крадците.
Повече от левга островитяните, ни преследваха с над сто канута и за да ни заблудят, ни предлагаха риба за продан. Но щом ги оставяхме да се приближат до корабите, те ни замеряха с камъни и после удряха на бяг. Опънали ветрила, ние минахме сред техните канута, но не можахме нищо да им сторим, защото съумяха да се изплъзнат. В тях забелязахме жени, които плачеха и си скубеха косите, вероятно скърбяха за убитите си мъже.
Обитателите на тези острови не познават никакви закони и търгуват, както сметнат за добре. Те не се покоряват нито на цар, нито на друг главатар, нямат богове и ходят голи. Някои от тях имат дълги бради и дълги черни коси, сплетени на възел на челото. Често носят и шапки, които си правят от палмови листа. Едри са и добре сложени. Цветът на лицето им се приближава до тъмнокафяв, разказаха ни, че се раждали бели и телата им потъмнявали едва когато остареят. Те знаят как да боядисват зъбите си червени и черни и колкото по-пъстро съумее някой да стори това, толкова повече се радва на уважението на другите.
Момчетата, когато станат мъже, се отделят в една отдалечена колиба. Там се подготвят за събиране с определеното им момиче, като цели десет дни постят. След това срещата става без: никаква церемония в една друга палмова колиба. Разказаха ни, че някои островитяни имали но пет и повече жени. Броят на децата е също голям.