Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Островитяните се хранят с кръгли бели хлябове, чийто вкус не ни допадна — приличат на пресечено мляко. Приготовляват ги от сърцевината или по-точно от подкорието на едно дърво30.
За една брадва или за голям нож ни предлагаха по едно или две момичета като робини, но помежду си местните жители никога не разменят жените си. Също и жените не изменят на мъжете си. Те са толкова добродетелни, че не позволяват да ги прегръщат, преди да залезе слънцето.
Жените извършват най-тежката работа. Често ги виждахме да слизат от планините с тежки кошници, които носеха на главите си. Никога обаче те не ходят сами. Мъжете, които са много ревниви, ги съпровождат, като носят в едната си ръка стрели, а в другата лък. Лъковете си правят от дървото на една черна палма. Когато жените вземат и децата със себе си, поставят ги в мрежи, които окачват на гърба си.
Тези племена са много доверчиви и добродушни. С малко усилие бихме могли да ги накараме да приемат християнската религия. Благодарение на една случайност те се изпълниха с уважение и страхопочитание към нас. От два месеца в страната царяла голяма суша и тъй като още с пристигането ни небето прати дъжд, те приписаха това на нашата поява. Когато слизахме за литургия на сушата, те ни наблюдаваха мълчаливо, изпълнени с любопитство. Като забелязаха, че оставяме лодките в морето, завързани за корабите, сметнаха, че лодките са деца на кораба, и че така той ги храни. Местните жители ни построиха колиба на брега, защото се надяваха, че ще останем по-дълго време. Когато вдигнахме котва, те ни дадоха много дарове.
Прекарахме тринадесет дни в страната Версин. След това продължихме пътя си и при 34°20′ южна ширина достигнахме сладководна река31. Тук живеят човекоядци. Един от тях, същински великан, с глас като на бик, се приближи към нашия кораб, за да вдъхне кураж на другите, но придружаващите го нямаха неговата смелост. Те побягнаха с цялото си имущество към вътрешността на страната. За да не пропуснем възможността да разговаряме с тях и да ги наблюдаваме отблизо, стотина мъже скочихме на сушата и се втурнахме да ги преследваме. Не успяхме да настигнем човекоядците. Те тичаха много по-бързо от нас.
В тази река има седем малки острова. На най-големия от тях намерихме скъпоценни камъни. Надявахме се, че оттук ще можем да навлезем в южни води, защото никой преди нас не бе прониквал толкова навътре. Сега обаче се знае, че тук се намира устието на река, широка 17 левги.
Хуан де Солис, който също като нас бе тръгнал да открива нови земи, бил изяден на това място заедно с шестдесет моряци от канибалите, към които се отнесъл с твърде голямо доверие.
При по-нататъшното пътуване през тази равна, ненаселена земя съзряхме един залив, в който бяха разположени два острова, приютили много гъски и тюлени. Ние сигурно първи се натъквахме на тази суша.
(липсваща картинка???)
А — тюлен; Б — тапир; В — райска птица; Г — пингвини; Д — летяща риба; Е — гуанако
Тюлените, различни на цвят, достигат приблизително големината на теле. Ушите им са къси и заоблени, зъбите — много дълги. Те нямат крака, а само лапи, които са прилепени непосредствено за тялото и приличат на човешки ръце. Пръстите на лапите им са свързани помежду си с плавателна ципа. Ако тези животни можеха да излизат на сушата, щяха да всяват голям ужас, защото са яростни и диви. Те плуват много бързо и се хранят с риба.
Гъските живеят тук на големи ята. Те са толкова доверчиви, че за около час и половина ние хванахме достатъчно, за да снабдим с месо екипажите на петте кораба. На цвят са черни, а тялото им е покрито с къси пера. Тъй като на крилете си нямат махови пера, те не могат да летят. Хранят се с риба и са толкова тлъсти, че когато ги скубехме, трябваше да смъкваме и кожата им.
Между тези острови ни връхлетяха силни бури. По върховете на мачтите се показаха много пъти Светихелмовите огньове. Щом изчезнеха, яростта на бурята начаса утихваше.
След като оставихме тези острови зад гърба си, на 49°30′ южна ширина открихме удобно пристанище. Решихме да прекараме зимата тук и да изчакаме благоприятния за плаване сезон. Минаха два месеца, без да зърнем дори един-единствен жител на тази страна и вече почти не се съмнявахме, че сме се озовали на ненаселена земя. Но един ден за наша най-голяма изненада видяхме на брега мъж с великански ръст, който танцуваше гол, пееше и хвърляше през главата си пясък. Адмиралът веднага изпрати един моряк на сушата, като не пропусна да му нареди да повтаря всички движения и мимики, защото били знак за приятелство и миролюбие. Магелан не се излъга. Великанът позволи да го откарат на малкия остров при нашия капитан. Когато ни съзря, на лицето му се изписа голямо учудване, той вдигна един пръст нагоре, сигурно за да изрази предположението си, че ние идваме от небето.
30
Хлебно дърво. Б.пр.
31
Реката Ла Плата. Б.пр.