Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Този мъж беше толкова едър, че най-високият от нас му стигаше едва до кръста. Той беше много добре сложен, лицето му бе нашарено с червена боя, около очите му бяха изписани жълти кръгове, а две петна във форма на сърца красяха бузите. Косата му не беше буйна, но боядисана с бяла боя. Наметката му бе съшита от кожи на някакво животно, което живееше в тази страна на големи стада. То има глава и уши на муле, тяло на камила, крака на елен и конска опашка, цвили също като кон32. Великанът бе увил и краката си с кожата на това животно. В ръката си той държеше къс, здрав лък, чиято тетива бе направена от червата на същото това животно и бе малко по-дебела от струна на лютня. Стрелите му бяха от тръстика и завършваха в единия си край с пера. Приличаха на нашите, само че на мястото на железния връх имаха острие от бял или черен кремък. От него диваците правят сечивата си, с които обработват дървото.
(липсваща картинка???)
Жители на южното крайбрежие на Южна Америка. Заради големите им крака Магелан ги нарекъл патагонци
Адмиралът нареди да нагостят великана и да му покажат едно стоманено огледало. Нашият гост не знаеше какво е това и не подозираше, че ще види собственото си изображение. Когато зърна лицето си, той се отдръпна от уплаха и събори четирима моряци, които бяха застанали зад него. Магелан му подари хлопки, едно малко огледало, гребен и няколко стъклени мъниста. След това великанът се върна при своите, съпроводен от множество въоръжени войници.
На брега се появи втори великан, който, изглежда, не се осмеляваше да се приближи до кораба. Когато нашите моряци отидоха до него, той повика други свои събратя, които ние не бяхме забелязали досега. Всички застанаха голи и невъоръжени в една редица и започнаха да танцуват и да пеят, като сочеха с показалци към небето. Те ни показаха някакъв приготвен от корени бял прах, който съхраняваха в глинени съдове, и ни дадоха да го опитаме. Нашите моряци ги приканиха да дойдат да разгледат корабите и предложиха услугите си да помогнат при носенето на оръжието. Великаните приеха поканата. Взеха стрелите и лъковете си, а с всичко останало натовариха жените си. Те не са високи и са много пълни. Техният вид много ни учуди. Увисналите им гърди бяха по-дълги от една стъпка. Те се украсяват и обличат също като мъжете си, а около хълбоците си увиват парче кожа. Тези жени водеха по четири млади животни от ония, за които вече разказах. Местните жители ги завързват за някой храст и скрити в засада дебнат, докато се появят други животни, за да играят с тях. В този момент за диваците не е трудно да ги улучат със стрелите си. След като разгледаха нашите кораби и им се дивиха до насита, нашите гости, осемнадесет на брой, се върнаха отново в пристанището. Там пък ние се забавлявахме, като ги гледахме как ловуват.
Подир шест дни наши войници, които се бяха заловили да секат дърва, съзряха друг великан, също въоръжен с лък и стрели. Той веднага се приближи, като докосваше главата и тялото си с две ръце и след това ги вдигаше към небето. Подражавайки му, моряците правеха същите движения, а един от тях отиде и извести адмирала. Магелан веднага нареди да доведат великана на малкия остров, на който бяхме построили ковачница и хамбар. Този мъж беше по-висок, по-добре сложен от другите и кротък на вид. От радост, че имаше възможност да бъде с нас, той танцуваше и скачаше така буйно, че стъпалата му се забиваха в пясъка и оставяха дълбоки отпечатъци.
Великанът остана няколко дни при нас. Ние го учехме да произнася името на Исус и молитвата „Отче наш“. Усилията ни се увенчаха с успех. На края го кръстихме Хуан. Адмиралът му подари една риза, жилетка, шапка, огледало, гребен, звънчета и други дреболии. След като изрази задоволството си, той се върна при своите. На следващия ден великанът изпрати на адмирала едно от онези едри животни, за които споменах. После изведнъж престана да идна. Ние предположихме, че другите островитяни са го убили, за да му отнемат придобитото богатство, или пък задето беше проявил преданост към нас.
32
Гуанако (вид лама). Б.пр.