Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
В това пристанище капитаните на четирите останали кораби направиха заговор да убият адмирала. Предателите бяха Хуан де Картахена, веедор34 на флотилията, Луис де Мендоса, ковчежник, Антониу де Кока и Гаспар де Кеседа. Аз и преди това неведнъж бях виждал четиримата да събират глави и да си шепнат нещо тихо. Навярно са се съвещавали по какъв начин да премахнат адмирала. Защо са искали да го убият не зная. Предполагам, че или не са желаели да продължат това плаване, или пък омразата ги е тласнала към тази постъпка. Но светата Дева пожела адмиралът да продължи пътуването си и да открие още много други непознати дотогава острови и земи. Заговорът бе разкрит и адмиралът сам произнесе присъдите. Хуан де Картахена бе разкъсан пред очите на всички на четири части, след като му бе дадена милостта за последна изповед. Луис де Мендос се спаси от същия жесток край само благадарение на това, че въпреки веригите си, се опита да побегне и при опит за бягство бе прободен. Само Гаспар де Кеседа бе помилван и с това адмиралът си навлече омразата на всички тайни привърженици на осъдените. Между тях бе Естебан Гомес, един щурман, който приемаше като позор принудата да служи под командата на португалец. Той плака горчиво, когато убиха Хуан де Картахена и се опита и мен да привлече към заговорниците. Аз го отблъснах, но реших да не съобщавам на адмирала за този опит. Не мина много време и се разкаях за това.
Корабът „Сантиаго“, който бе изпратен на юг, за да търси по протежение на крайбрежието някакъв проток се разби между рифовете, но целият екипаж се спаси като по чудо. Двама моряци се добраха до пристанището, в което бяхме пуснали котва и ни разказаха за нещастието. Адмиралът веднага изпрати голям брой моряци с няколко чувала сухар. Екипажът на разбилия се кораб остана цели два месеца на мястото, където бе претърпял корабокрушение, за да събира останките от стоките, които морето малко по малко изхвърляше на брега. През това време трябваше непрестанно да се доставят хранителни продукти, а това не беше лесно, тъй като разстоянието бе около 25 левги и пътят беше труден и изморителен, водеше между бодливи храсталаци. Който поемаше по този път, трябваше да прекара няколко нощи под открито небе, без да разполага с друго за пиене освен с лед.
На върха на една недалечна планина, която нарекохме Монте Кристо, ние поставихме кръст и от името на краля на Испания завладяхме тази земя.
Когато поехме обратния път към корабите, неочаквано пасторът, който бе благословил кръста, се хвърли върху адмирала и се опита да му забие нож в гърдите, но верните хора на Магелан го сграбчиха, оковаха го във вериги и го подложиха на мъчителен разпит на борда на „Сан Антонио“. След дълго мълчание той призна, че е бил подбуден от Гаспар де Кеседа да убие адмирала. Всички очакваха, че и Гаспар де Кеседа ще бъде арестуван и по-късно разкъсан на четири части. Но Магелан не посмя да умъртви предателя, защото самият крал го бе назначил за капитан. Той го отстрани от флотилията заедно с неговия съмишленик — пастора, като остави и двамата при патагонците.
Като продължихме пътя си, на около 30 левги на юг, при 30°40′ южна ширина стигнахме реката Санта Крус, открита от Хуан Серану. Тук цялата флотилия бе застрашена от корабокрушение поради яростните ветрове, които причиниха голямо вълнение. Ала бог и свещените огньове ни дойдоха на помощ и ни спасиха.
Тук останахме близо два месеца, докато снабдим корабите с вода и дърва. Ловяхме риба, дълга близо две стъпки, цялата покрита с люспи, но много вкусна. Само че не успявахме да наловим толкова, че да заситим глада си.
Като продължихте пътя си в южна посока на 21 октомври при 52° южна ширина съзряхме планински нос, който нарекохме Cabo de Las 11 000 Vergines35, тъй като това бе в деня на техния празник.36
Всички бяха сигурни, че от залива, разположен зад този скалист нос, няма излаз на запад и никому другиму освен на адмирала не бе дошло на ум да търси такъв излаз. Магелан обаче знаеше, че пътят води през един скрит проток, защото го бе видял на някаква карта, която се пазеше от краля на Португалия. Тази карта бе нарисувана от Мартин Бехайм, ненадминат космограф. Ето защо Магелан изпрати два кораба — „Сан Антонио“ и „Консепсион“ — да разучат докъде се простира този залив. „Тринидад“ и „Виктория“ останаха да чакат при входа на залива.
34
Надзорник, инспектор. Б.пр.
35
Носът на единадесетте хиляди девици. Б.пр.
36
По календара това е бил денят на Св. Урсула, дъщеря на краля на Британския остров Деонатус. Тя трябвало да се омъжи за един принц-езичник от континента, но тъй като не се съгласила на този брак, била заклана от хуните заедно с 11000 девойки-християнки, които я съпровождали. Б.ред.