Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Подир петнадесет дни при нас дойдоха други четирима великани. Те бяха без оръжие, татуирани. Адмиралът се надяваше, че скоро ще можем да отплаваме в открито море, затова реши да се възползва от случая и да задържи двамата по-едри мъже, за да ги откараме в Испания. Понеже разбираше, че ще бъде трудно да приложи сила, той си послужи с хитрост, обсипа великаните с много подаръци — ножове, огледала и стъклени мъниста и на края им показа железни халки, които можеха да послужат като белезници. Диваците веднага изявиха бурно желание да притежават тези железни халки, но понеже ръцете им бяха заети, ис можеха да посегнат и да ги вземат. Тогава Магелан им показа как да ги закрепят на краката си, това им хареса и те позволиха на моряците да им сложат халките. Но когато разбраха, че са надхитрели и че вече не могат да свалят белезниците, изпаднаха в ярост, разфучаха се, започнаха да вият и да призовават на помощ най-силния си бог Сетебос.
Адмиралът искаше да се сдобие и с няколко жени, за да може да пренесе този великански род в Испания, затова издаде заповед да бъдат заставени двамата неоковани островитяни да заведат нашите моряци на мястото, където се намираха жените. С много усилия деветима от най-силните моряци можаха да надвият на великаните и да ги вържат. Единият от индианците успя да се изскубне, а другият се бранеше така буйно, че отнесе лека рана на главата си. На края все пак ги принудиха да се подчинят.
Така щурманът Хуан Карвахо и неколцина моряци отидоха при жените. Тъй като се свечеряваше, Карвахо не сметнал за необходимо да отвлече жените незабавно, предпочел да прекара нощта там. Малко по-късно дошли други двама великани и без да покажат учудване или недоволство, също си легнали да спят. Но щом се зазорило всички индианци — мъже, жени и деца — неочаквано ударили на бяг. Без съмнение те едва сега видели ранения и били обзети от съмнения. Децата бягали по-бързо от възрастните. Изоставили колибите си и всичко каквото имало в тях и обсипали нашите хора със стрели. Взели със себе си само животните, които им служат при лов, а един от великаните, скрит в храстите, ранил наш моряк с отровна стрела в бедрото. Раненият починал начаса. Моряците стреляли подир бягащите, ала не успявали да ги улучат. Нашите изгорили колибите на диваците и погребали своя мъртъв другар.
Макар тези индианци да живеят още напълно в диво състояние, все пак имат известни лечителски познания. Например когато ги заболи стомах, вместо очистително, каквото ние бихме взели, те си пъхат една стрела дълбоко в гърлото, докато повърнат зелена течност, смесена с кръв. Зелената съставка в тази маса идва от един бодлив трън, с който се хранят. Когато ги заболи глава, индианците си пускат кръв от челото, по същия начин постъпват с всички заболели части на тялото си.
Тяхното богослужение се състои само в умилостивяване на дявола. Те твърдят, че на смъртния одър на всекиго се явявали десет или дванадесет духове, за да танцуват и пеят около умиращия. Единият от тези духове, който вдига най-много шум, е техният главатар или първият дявол. Него те наричат Сетебос. А по-малките, по-незначителни духове, наричат челеуле. Нашият великан ни уверяваше, че веднъж бил видял дявол с рога и с коси дълги чак до краката. Той изпущал и отпред, и отзад огнени пламъци.
Както вече споменах, тези племена се обличат с кожи от едно животно. Със същите кожи покриват и колибите си, които местят от едно място на друго, защото индианците също като циганите не водят заседнал живот. Главната им храна е сурово месо и едни сладки корени, които наричат чапае. Те ядат много. Нашите двама пленници изяждаха всеки ден по една кошница със сухар и изпиваха половин кофа вода. Мишките ядат сурови, без да им одират кожата преди това. Косите си носят като монаси, във форма на нимба, само дето не ги подрязват толкова късо. Привързват ги с една памучна връв около главата си. Тази връв им служи и да си прибират стрелите, когато тръгнат на лов.
Нашият капитан нарече хората от това племе заради големите им крака патагонци33.
Пристанището, в което бяхме пуснали котва, бе пълно с миди. Намерихме множество мисиглиони — черни миди, в които имаше малки перли. Но те не стават за ядене. Освен това в тази страна видяхме щрауси, лисици, врабчета и зайци. Тук зайците са много по-малки от тези, които знаехме от дома.
33
От исп. pata — крак. Б.ред.