Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Но това не бе всичко. Чакаше ни още по-голямо нещастие: една болест, от която венците на долната и горната челюст така се надуваха, че покриваха зъбите и болният не бе в състояние да поема храна42. Деветнадесет души починаха от тази зла напаст, която покоси и патагонеца-великан. Коварната болест отнесе и един жител на страната Версин, когото бяхме взели със себе си. Мнозина чувствуваха толкова силни болки в ръцете, краката и други части на тялото, че не можеха да стоят прави, нито да вършат някаква работа. Аз самият съм безкрайно благодарен на бога, че през цялото пътуване се опазих от всякакви болести и можах да оцелея в това ужасно, мъчително време.
За три месеца и двадесет дни изминахме близо четири хиляди левги по едно море, което нарекохме Mare Pacifico43, защото през цялото пътуване нито веднъж не се надигна буря.
Някой откри в трюма на „Тринидад“ плъхове. Никой не знаеше откъде се бяха взели и от колко време се намираха там. Започна се стръвна гонитба на тези ужасни животни и всеки, който успееше да убие едно от тях, можеше да напълни стомаха си с отвратителна храна. Повечето нямаха търпение да опекат животните на огън, а ги поглъщаха сурови и веднага след това повръщаха. Плъховете бяха мършави, тъй като и те самите не можеха да намерят храна, но въпреки това екипажът на другите кораби завиждаха на щастливците от „Тринидад“.
Двама моряци се спречкаха заради един убит плъх, единият замахна и уби другия с брадвата, с която бе умъртвил плъха. Магелан заповяда да докарат убиеца на нашия кораб и го осъди на смърт. Той трябваше да бъде разсечен на четири, но никой нямаше сила да изпълни тази присъда. Така той бе удушен и трупът му хвърлен в морето.
През това време не открихме суша, ако не се смятат два незаселени, безлюдни острова, които нарекохме Isole sfortunate44. Там видяхме дървета и птици, но не намерихме къде да хвърлим котва край бреговете им. Морето гъмжеше от акули. Тези острови са отдалечени на около 20 левги един от друг, единият се намира на 15°, а другият на 9° южна ширина.
Плавахме между северозапад и запад-северозапад, докато стигнахме екватора. Магелан, за да повдигне духа на всички, заповяда да се съобщи, че вече не сме далеч от Островите на подправките. Но едни не му вярваха, а други смятаха, че ще умрат от глад още преди да стигнем тази примамлива цел.
На Южния полюс не се виждат същите съзвездия като на Северния. Тук има две групи дребни мъгляви звезди, които напомнят малки облаци и не са много отдалечени едни от други. Помежду им, почти в средата, блестят две много едри, но слабо светещи звезди, чието трептене едва се забелязва. Те именно сочат към Южния полюс45.
Макар магнитната стрелка да се отклоняваше от същинския Северен полюс, все пак тя постоянно го търсеше на компаса; тук, разбира се, той не излъчва толкова голяма сила, както в Северното полукълбо. Това бе известно на адмирала. След като показа на всички щурмани точката, към която трябваше да се насочат, запита ги какъв курс ще вземат сега. Всички му отговаряха, че ще поемат в посоката, в която им е заповядал. Той обаче им припомни, че не са коригирали компасната стрелка, та нали именно тук, в Южното полукълбо, тя вече не притежава достатъчно сила, за да сочи истинския Север.
На запад забелязахме пет силно блестящи, ярко светещи звезди, разположени на небето досущ във форма на кръст.
Продължихме плаването си и минахме покрай два много богати острова, единия на 20°, а другия на 15° южна ширина. Първият остров се нарича Чипангу46, а вторият — Сумбдит Прадит. След като преминахме екватора, продължихме между запад-северозапад и северозапад. После плавахме двеста левги на запад, променихме отново курса и поехме на запад-югозапад, докато стигнахме до 13° северна ширина. Планът на Магелан бе да се приближи до нос Гатарика, който космографите бяха отбелязали на тази ширина. Адмиралът не можеше да знае, че бяха допуснали грешка и тя бе оправдана, тъй като космографите никога не бяха идвали в тази част на света. В действителност носът се намира на 12° северна ширина.
42
Става дума за болестта скорбут. Б.ред.
43
Тихи океан. Б.пр.
44
Острови на нещастието. Б.пр.
45
Става дума за съзвездието „Хидра“.
46
Чипангу (Япония). Тук има някаква грешка, може би на Пигафета или на неговия преписвач, тъй като разположението на Япония по онова време е било общоизвестно. Б.пр.