Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
„Консепсион“, който не можа да последва „Сан Антонио“, кръстосваше пред входа на канала, очаквайки завръщането на кораба. Това обаче се оказа напразно, тъй като през нощта „Сан Антонио“ се бе изплъзнал по пътя, по който бяхме пристигнали.
През това време ние доплавахме с останалите два кораба до устието, което водеше на югозапад. Тук стигнахме до една река, която нарекохме Реката на сардините, защото тези риби плуваха на грамадни пасажи в нея. Хвърлихме котва и чакахме четири дни да се завърнат „Консепсион“ и „Сан Антонио“.
По това време изпратихме една добре екипирала лодка да търси нос в другата посока. Тя се върна подир три дни и моряците казаха, че са открили носа и едно голямо море. Като чу тези думи, адмиралът се просълзи от радост и даде на този нос името El Cabo deseado38. Кръсти го с точно, вярно име, защото дълго бяхме мечтали да достигнем тази цел.
Върнахме се обратно, за да се присъединим към другите два кораба, но намерихме само „Консепсион“. Неговият капитан и щурман Хуан Серану, когото попитахме какво е станало със „Сан Антонио“, ни отговори, че не е виждал кораба, откакто навлезли в канала. Тогава се впуснахме да го търсим през целия проток чак до залива. Адмиралът отново изпрати „Виктория“ до началото на протока, като заповяда да поставят на един хълм знак и под него да сложат в някакъв съд писмо, с което да дадат напъствие на „Сан Антонио“ в каква посока да тръгне, за да се присъедини отново към нас. Оставихме и други два знака, които не можеха да останат незабелязани: на носа на една скала в първия залив и на малък остров в третия залив, където имаше много тюлени и птици. Адмиралът чакаше с „Тринидад“ и „Консепсион“ при реката Ислео, която се спускаше от високи, покрити със сняг върхове и се вливаше в морето при Реката на сардините. Тук на един малък остров забихме дървен кръст и обявихме тази земя за владение на нашия крал.
Ние нарекохме протока Estrecho patagonico39, а адмиралът го кръсти Canal de todos los Santos40, понеже този ден бе първи ноември.
Ако не бяхме открили този проток, който свързваше единия океан с другия41, Магелан щеше да продължи пътуването до 75° южна ширина, където през лятото изобщо няма нощ или ако има, тя е съвсем къса, а през зимата пък няма ден. Всички ние бяхме отново в добро разположение на духа, защото открихме един проток, който мнозина преди нас бяха търсили напразно. И аз, ваше сиятелство, съм изпълнен с гордост, че съм между тези, които извършиха това славно и забележително дело. Само „Сан Антонио“, които все още не се появяваше, изпълваше сърцата ни с грижа, макар да не искахме да вярваме, че се е блъснал и разбил в някой риф.
През време на пътуването аз от време на време разговарях, доколкото бе възможно, с великана-патагонец. Като си служех със знаци и жестове, можах да разбера как се наричаше на неговия език този или онзи предмет и така успях да съставя малък речник.
С течение на времето великанът свикна да назовава начаса предметите, на които се спираха очите ми, щом видеше, че съм взел молив и хартия. Между другото той ми обясни как в неговата земя разпалвали огън; триели едно заострено парче дърво о друго, докато се появи искра.
Когато един ден показах на великана кръста и го целунах, той се опита със знаци и жестове да ми обясни, че в моето тяло ще се всели Сетебос и аз ще умра. През следващите дни четях по лицето му учудване, че още не съм нападнат от някоя смъртоносна болест.
Подир няколко седмици великанът се разболя и почувствува, че скоро ще умре. Поиска да му дам кръста и го целуна. След това ни помоли да го покръстим. Ние сторихме това и му дадохме името Паул.
ОТ НАПУСКАНЕТО НА ПРОТОКА ДО СМЪРТТА НА МАГЕЛАН
В сряда, 28 ноември, напуснахме протока и навлязохме в едно море, през което плавахме три месеца и двадесет дни, без нито веднъж да получим прясна храна. Сухарът, който ядяхме, вече не беше сухар, а прах, смесен с червеи и нечистотии на мишки и вонеше непоносимо. Също и водата, която бяхме принудени да пием, бе развалена и миришеше лошо. За да не умрем от глад, дъвчехме кожата с която бе обвита гротмачтата. Тези парчета кожа, изложени непосредствено на слънцето, водата и вятъра, бяха толкова твърди, че трябваше да ги киснем четири-пет дни в морска вода, за да омекнат. След това ги печахме на въглища и се опитвахме да ги преглътнем, разтърсвани от погнуса. Често нямахме какво друго да ядем освен дървени стърготини. Дори мишките, колкото и да се отвращава човек от тях, бяха толкова търсено лакомство, че за една се плащаше до половин дукат. През тези ужасни дни умряха четирима от нас. Магелан нареждаше незабавно да се хвърлят труповете на мъртвите във водата. Навярно се страхуваше да не би някой от нас да се превърне в човекоядец. Наблюдавах едного, който бе втренчил гладни очи в един току-що издъхнал испанец и движеше долната си челюст така, сякаш дъвчеше и аз не се усъмних, че този моряк обмисляше коя част от тялото на мъртвеца би могъл да отреже и да заръфа.
38
Въжделеният нос. Б.пр.
39
Патагонски проток. Б.пр.
40
Канал на всички светии. Б.пр.
41
Магелановият проток свързва Атлантически с Тихи океан. Б.ред.