Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
Заслужава си да разкажа историята с камината на Парцалев. Тя се намираше в хола, до вратата на неговата стая. Той беше извикал един майстор да я изгради от огнеопорни тухли. Но странното беше, че щом майсторът през деня я изгради, вечерта Парцалев я събаряше. Той не можеше да се съгласи с наклона и формата на камината. Едва след три пъти разваляне, стана така както си я представяше Парцалев. А за облицовката на камината донесохме мраморни плочи от кариерата във Владая. Когато отидохме там и работниците забелязаха Парцалев, те спряха работа, радостни, че виждат известния актьор на живо. Наобиколиха го да се ръкуват с него. След като разбраха за какво сме дошли започнаха да търсят и му предлагат мраморни плочи. Парцалев най-после се спря на цвета и жилките на мрамора и поиска да си плати. Директорът на цеха, обаче отказа да вземе пари, но го помоли да даде автограф за колектива. Аз, както винаги, носех със себе си снимки на Парцалев. Когато му ги подадох, той с усмивка ми прошепна:
— Страшен си, бате!
Върху двата плота на камината Парцалев беше поставил два красиви бронзови свещника. Сред другите антики можеха да се видят още старинни кръстове, кандилници, пистолети и саби, стари газени лампи, както и много сребърни подноси, чаши, канички и други. Парцалев им се любуваше, лъскаше ги и ги подреждаше с голямо удоволствие. Понякога казваше:
— Бате, като се счупи нещо от това, което обичам, страшно ме боли.
Парцалев обичаше антиките. По колекционерство-то го беше запалил Енчо Багаров. При едно от пътуванията си до Силистра, Парцалев попада на описания по-горе старинен скрин с богата дърворезба с ловни мотиви. На много места орнаментите липсват, но като цяло е запазен добре. Парцалев го реставрира в София, при един много добър дърворезбар. Парцалев притежаваше и много ценни икони, някои от XII-XIV-ти век, които украсяваха стените в апартамента както в хола, така и в неговата стая. Всичко това създаваше една особена атмосфера.
В дома на Парцалев негова снимка нямаше. Единствено, над леглото му, в спалнята, имаше голям негов портрет, изработен от сухи разноцветни листа, подарен му от работниците в цигарената фабрика в Хасково. А в един ъгъл, до черния скрин се виждаше снимка на кучебоксер със сбръчканата физиономия на стар комик и печални очи, изпълнени с преданост.
Ако сте гост в този дом, съхранил всичко от старо време, ще ви се предложи освен гласа на Парцалев, още чаша уиски от реномирана марка „Балантайн“ или „Джони Уокър“. Чашите също ще са старинни, а ледът ще бъде донесен лично от домакина в красива кристална купа.
Той не се скъпеше и пазареше, когато трябваше да купи нещо старинно. По онова време, и особено през 50-те и 60-те години у нас старите вещи и антиките не бяха ценени като произведения на изкуството. Малко хора бяха ценители и тогава човек можеше да попадне на чудесни екземпляри.
Спомням си, веднъж в Ловеч, на Парцалев му донесоха счупена на парчета гръцка ваза с висока стойност. Актьорът я купи, макар че беше на повече от десет парчета. От този момент нататък задачата ми стана много тежка. Внимателно я поставихме в едно кашонче, а отделните парчета изолирахме с вестници. Настанихме пакета в багажника и тъй като покупката бе направена в началото на наше турне из страната на всеки стотина километра спирахме колата, разтваряхме кашончето, за да видим дали не се е дочупила вазата. На всичкото отгоре минахме и през Троянския балкан, където пътят беше осеян с много дупки. Парцалев няколко пъти повтори:
— Бате, карай бавно, заради вазата.
Това го чух поне 5–6 пъти по време на пътуването. Едва когато пристигнахме в София, се успокоих, че всичко е наред.
Няма да забравя как след време той ми показа залепената ваза. Чакаше в хола и я беше покрил с кърпа.
— Сега аз ще направя един фокусмокуспрепаратус и … — и откри вазата.
Познах скъпата вещ, заради която имах толкова притеснения. Сега инкрустациите и орнаментите се виждаха много по-добре я правеха рядко красива.
— Тази вещ щяха да я захвърлят като непотребна, а аз я поправих и тя ще живее още дълго време — рече Парцалев.
Като всеки колекционер, и той не обичаше да му се повреждат предметите. Една вечер беше поканил цяла дузина артисти у тях. Сред поканените бяха Явор Милушев, Петър Добрев, Илия Цонин, Катя Паскалева.