Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Имаме проблем — рече Индиана, шмугна се край Уили и надникна в задната част. — Дребосък!
Хлапето дотича задъхано.
— Вече проверих, Инди. Няма други парашути.
Дали няма да им пораснат крила? Като на копринените буби, дарени от бога-маймуна У-Май с летателни умения, които изведнъж ги превръщат от червеи в насекоми?
Инди започна да рови из стенните шкафове.
В пилотската кабина Уили изведнъж подскочи и излезе от обхваналото я вцепенение. Точно на пътя на самолета се показа заснеженият връх на величествена планина, издигаща се над облаците.
— Индиана! — изстена тя. Не беше вик за помощ, а по-скоро зов за последен човешки контакт преди гибелта.
Но боговете проявиха милост. Самолетът се плъзна на сантиметри от острия връх, докосвайки с нос дълбокия сняг.
Сърцето на Уили почти спря. Тя изхвръкна от кабината и видя, че Инди издърпва огромно руло жълт брезент от някакъв сандък. На капака му пишеше СПАСИТЕЛНА ЛОДКА.
— Полудял ли си? — кресна тя.
Той не й обърна внимание.
— Помогни ми, Дребосък.
Двамата помъкнаха навития на руло брезент през товарното помещение, а Уили продължаваше да крещи:
— Не виждаш ли, че това е спасителна лодка? Ние не потъваме, а падаме, дяволите да те вземат!
— Я идвай тук, без много-много да дрънкаш! — сряза я Индиана. — Дребосък, хвани ме здраво през кръста!
Дребосъка се приближи и го прегърна изотзад. Това падане май щеше да е далеч по-интересно от всички премеждия във филма „Криле“, който беше гледал четири пъти подред.
Уили се поколеба за миг, после реши, че все пак е по-добре да не умира сама.
— Чакайте ме! — примоли се тя и за миг пак се превърна в невръстното безпомощно момиченце, живяло някога в Мисури. Грабна златната си рокля (все пак трябваше да има нещо за обличане, нали?), после се затича към Индиана и обви ръце около врата му. Сега и двамата с Дребосъка бяха увиснали на гърба му.
Инди притисна към себе си навитата на руло брезентова лодка и насочи вниманието си към планинския склон под падащия самолет. Хлъзгаха се на някакви си пет-шест метра от него. Три, два…
Инди напрегна мускули и с все сила се отблъсна от люка. В същия миг ръката му дръпна въженцето за автоматично надуване на лодката.
Дребосъка затвори очи, готов за полет.
ГЛАВА 3
СВЕЩЕНИЯТ КАМЪК
Отлепиха се от люка и полетяха. В мига, когато изоставеният самолет изчезна зад хълмовете, лодката пропука и се напълни с въздух, зае обичайната си форма и изведнъж задействува като възглавница. Приличаше на огромно издуто хвърчило, носещо се с огромна скорост из планинските висини. Вкопчени в него, трите смъртно уплашени същества летяха над вечността.
Дребосъка тайничко се помоли на богинята на ветровете Фенг-По, небесната царица, която единствена можеше да ги поддържа във въздуха на своите невидими криле.
На стотина метра от тях товарният самолет се вряза в земята и за миг се превърна в огромно огнено кълбо, от което се разлетяха парчета камъни, желязо и обгорели пилета. Миг по-късно спасителната лодка се заби с долната си част в дебела снежна преспа, подскочи, прелетя няколко метра, а сетне се хлъзна с главоломна скорост по стръмния склон.
Индиана се беше вкопчил в носа, докато Уили и Дребосъка отчаяно стискаха въжетата край страничните бордове. Лодката се стрелна по голия склон и доближи горичката под него. Дърветата бяха заснежени. Уили вдигна поглед към тъмната грамада и миг по-късно отново се сви уплашено.
Дребосъка примираше от страх и възхищение. Сякаш бяха бегълците във филма „Ледените пришълци от Венера“! Беше сигурен, че Инди ще се справи, нямаше нужда да гледа как ще стане това. Инди е страшен каскадьор, но-добър дори от Лу Гериг!
Подскочиха след удара в скрито под снега повалено дърво и полетяха точно към ствола на огромен бор. Инди се завъртя, дръпна с цялата си тежест крайбордовото въже и успя да отклони лодката от челен удар в дебелия ствол. Префучаха край бора и продължиха стремглавото си спускане.
Скоростта им намаля значително, след като пльоснаха в някакво поточе, а след него дъното застърга по дебел пласт ланшна шума. Хлъзнаха се през една полянка; скоростта им продължаваше да намалява. Краят на безумния полет беше близо и Инди успя да пусне усмивка на облекчение към спътниците си.
— Ти си най-великият, Инди! — възкликна Дребосъка. — По-велик и от Робин Худ!
Върху лицето на Индиана Джоунс се появи ослепителна усмивка и той подхвърли на Уили:
— Понякога успявам да удивя дори себе си!
— Сигурно — немощно промърмори тя.