Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Беше изтъкан от мускули, ала не такива, които се правят в залата за бодибилдинг. Те бяха резултат от упорит труд и физически упражнения, мускулите на мъж, трениран да бъде силен и бърз. Тя вдигна едната му ръка и я обгърна в своите длани. Имаше дълги и стройни пръсти, от които струеше сила, въпреки че тялото му беше безжизнено. Ноктите му бяха къси и добре поддържани. Рейчъл усети мазолите по дланта и върховете на пръстите му, но имаше и нещо друго: обратната страна на дланта му беше твърда. Тя затаи дъх и отново по гърба й се прокраднаха тръпки. Сложи ръката му до бузата си, посегна и докосна белега върху плоския му корем, една крива сребриста линия, която едва ли не тлееше на фона на тена му. Прорязваше стомаха му и се извиваше надясно, където се губеше от поглед. Не беше белег от операция. Рейчъл се вледени, като си представи ужасяващата жестокост на схватка с нож. Сигурно се бе изплъзнал от острието, което го бе прорязало отстрани и по гърба.
Мъж с подобен белег и издайнически мазоли по ръцете не беше обикновен човек с обикновена професия. Никой нормален човек не би могъл да доплува до брега, ранен като него — това изискваше невероятна сила и решителност. Какво ли разстояние беше преплувал? Тя си спомни, че не беше видяла никакви светлини в морето. Погледна суровото му лице и потрепери от мисълта за душевната сила, скрита под затворените му клепачи. Въпреки цялата си сила, сега той бе безпомощен. Оцеляването му зависеше от нея. Рейчъл беше взела решение да го скрие, така че от нея зависеше да се погрижи за него и да го защити, доколкото можеше. Инстинктът й подсказваше, че бе постъпила правилно, но неспокойствието й нямаше да я остави, докато не получеше ясни доказателства в подкрепа на интуицията си.
Аспиринът и влажната кърпа успокоиха треската му и непознатият изглежда заспа дълбоко, въпреки че Рейчъл недоумяваше как да разпознае съня от безсъзнанието. Хъни беше обещала да намине същия ден и да го прегледа, за да се увери, че сътресението не бе толкова сериозно, колкото си помисли в началото. Рейчъл не можеше да направи нищо повече, освен да се заеме с нормалните си задължения.
Изми зъбите си и среса косите си. После се преоблече в шорти в цвят „каки“ и памучна бяла риза без ръкави. Започна да се преоблича в спалнята, както правеше обикновено, ала внезапно хвърли бърз поглед към спящия мъж в леглото си. Почувства се глупаво, отиде в банята и затвори вратата. Би Би беше мъртъв от пет години и тя не беше свикнала да има край себе си мъж, особено непознат.
Затвори прозорците и включи климатика, след което излезе навън. Гъсокът Ебънизър и крякащата му дружина се втурнаха към нея. Ебънизър изрази недоволството си, че се беше наложило да чака толкова дълго за просото, което Рейчъл им даваше рано сутрин. Явно той бе най-големият мърморко от всички гъски на земята, но в него имаше някаква мощ. Беше толкова голям и бял, а и тя харесваше ексцентричността му. Джо се появи иззад ъгъла на къщата, застана да я гледа как храни гъските и, както обикновено, остана на разстояние от тях. Рейчъл сложи храната му в неговата купа и му смени водата, след което се отдръпна. Той никога не се приближаваше, докато тя все още беше до храната.
Рейчъл набра узрелите домати от градинката си и провери бобените насаждения. След около ден-два зелените бобчета трябваше да се оберат. Стомахът й вече къркореше от глад и тя осъзна, че бяха минали часове от нормалното време за закуска. Целият й режим беше объркан, ала и нямаше кой знае каква нужда да го възобнови. Как щеше да се съсредоточи и да пише, след като мислите й бяха насочени към мъжа в спалнята?
Влезе в къщата да го провери, но той не беше мръднал. Рейчъл намокри кърпата и я сложи отново върху челото му. После се погрижи за протестиращия си стомах. Беше толкова горещо, че готвеното изглеждаше тежка храна, затова си направи сандвич от студено месо и резенчета домати, които малко преди това беше откъснала. С чаша чай с лед в едната ръка и сандвич в другата тя включи радиото и седна да чуе новините. Нямаше нищо необикновено — стандартните политически интриги от местен и национален характер, битов пожар, процес от местна значимост, прогнозата за времето, която обещаваше задържане на температурите. Новините не съдържаха и най-малко обяснение за присъствието и състоянието на мъжа в спалнята й.
Рейчъл включи телевизора и в продължение на час слуша, но отново нямаше нищо. Нищо за каквито и да било претърсвания или разбиване на наркоканали. Щом чу, че пред къщата й спря кола, тя изключи телевизора и стана, за да погледне през прозореца. Хъни тъкмо слизаше от колата и носеше още една пазарска чанта.