Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Кен най-сетне довърши тирадата си и едва успя да преглътне ругатните, напиращи зад зъбите му.
— Двамата с Перин предпочетохме сламен покрив — каза спокойно Файле и докато Кен кимаше доволно, добави: — Все още не си го довършил. — Той се сепна. — Изглежда, си поел един покрив повече, отколкото ти е по силите, майстор Буйе. Ако нашият не се довърши скоро, боя се, че ще се наложи да поканим майстор Хорнвал с неговите керемиди. — Кен я зяпна: ако тя сложеше керемиден покрив на имението, и други щяха да я последват. — Изслушах изложението ти с удоволствие, но гледай по-скоро да довършиш покрива ми, вместо да се занимаваш с празни приказки, колкото и да са приятни.
Кен изсумтя под нос и се поклони едва-едва. Изломоти нещо неразбрано, от което се чу само задавеното „милейди“, и накрая се изниза. С какви неща само й губеха времето някои хора. Перин трябваше най-после да си поеме дела от това, та дори да се наложеше да го върже тук.
Останалото не беше чак толкова предизвикателно. Една доскоро дебела, но заслабнала от несгоди жена, дошла чак от Томанска глава, искаше позволение да се занимава с билки и церове. Длъгнестият Джон Айелин, който непрекъснато си триеше плешивото теме, и мършавият Тад Торфин, който мачкаше притеснен пешовете на палтото си, с техния спор за границата между нивите им. Двама мургави доманци в дълги кожени елеци, рудничари, които смятаха, че са намерили следи от злато и сребро недалече оттук, докато прекосявали планините. И желязо, макар че то не ги интересуваше толкова. И най-сетне една жилава тарабонка, покрила лицето си с прозрачно було и със светла коса, сплетена на многобройни тънки плитчици, която твърдеше, че била изкусна тъкачка на килими и можела да прави станове.
Жената с интереси към билките Файле насочи към местния Женски кръг — ако наистина си разбираше от работата, щяха да й намерят място при някоя от Премъдрите из селата. При толкова много новопристигащи, повечето от които в тежко състояние след дългия път, не една Премъдра в Две реки държеше при себе си по една-две чирачки и всички си търсеха още. Сигурно не беше точно това, което на Еспара й се искаше, но беше добро за начало. Няколко въпроса дадоха да се разбере, че нито Тад, нито Джон всъщност помнят къде точно е минавала границата — този спор между двамата явно се водеше от поколения — затова тя се разпореди да си поделят спорното парче.
На другите даде разрешението, което искаха. Всъщност те нямаха нужда от такова разрешение, но не беше никак зле да разберат от самото начало къде е властта. В замяна на своето съгласие и достатъчно средства, за да си закупят сечива и продоволствие, Файле получи от двамата доманци съгласие да отстъпят на Перин една десета от това, което намерят, както и желязото, споменато мимоходом. На Перин това нямаше да му хареса, но в Две реки не съществуваха данъци, а от един лорд се очакваше да прави разни неща и да осигурява неща, които изискваха пари. А желязото щеше да е не по-малко полезно от златото. Колкото до Лиале Мосрара, ако тарабонката притежаваше по-слаби умения, отколкото претендираше, начинанието й нямаше да продължи дълго, но ако не лъжеше… Три тъкачки на платове вече гарантираха, че търговците ще намерят тук нещо повече от сурова вълна, когато пристигнат догодина от Бейрлон, а изкусните килими щяха да бъдат още едно изделие, което да донесе добри пари. Лиале обеща да подари на имението първите и най-добри станове, които направи, а Файле й кимна с благодарност за това щедро дарение; щеше и още да даде, когато се появяха първите килими. Като цяло, всички изглеждаха доволни. Дори Джон и Тад.
След като тарабонката излезе заднишком, без да спира реверансите си, Файле стана, доволна, че е приключила за днес, но се спря, защото през вратата до отсрещната камина нахълтаха четири забързани жени. Първа бе Деиз Конгар, висока като мъж и по-широка от повечето: тя изпревари другите Премъдри и се понесе напред. Втората, Едел Гелин, от Стражеви хълм, тънка и с посивяла плитка, с изправената си снага и вкочанено лице даваше да се разбере, че според нея мястото на Деиз й се полага ако не за друго, то заради почтената й възраст и дългия срок на службата й. Трета бе Елвин Тейрон, Премъдрата на Девенов просек, закръглена жена с неизменно майчинска усмивка, която не падаше от лицето й дори когато караше хората да правят това, което не искат. И последна пристъпи Мила ал-Азар от Таренов сал, най-младата от всички, почти толкова млада, че можеше да е дъщеря на Едел — тя винаги изглеждаше плаха и несигурна в обкръжението на другите.