Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Симон има лошо предчувствие и затова се навърта колкото се може по-наблизо, влиза и излиза от стаята по време на разговора. Марат седи спокойно във ваната, посетителката се оплаква от канските бунтовници и Симон, успокоена, отива в кухнята, за да приготви лимонада за Марат.
Жан-Пол Марат записва в бележника си две-три имена, наведен над дъската. Шарлота Корде диктува. Оглежда се. Вижда, че са сами. Измъква от чантата си ножа и с всичка сила го забива в гърба на Марат.
Ножът пробожда белия дроб и засяга сърцето. Кръвта облива всичко, водата във ваната порозовява и постепенно потъмнява. Марат умира. Не е сигурно дали наистина е изрекъл упрека, който му приписват по-късно летописците: „Защо мене, мила приятелко, защо мене?“ Други пък твърдят, че извикал Симон за помощ, което е по-вероятна реакция на умиращ.
Симон се притичва и с ужас разбира за случилото се.
Шарлота Корде стои и не се опитва да избяга. Симон излиза на улицата и вика за помощ. След малко полицейският комисар намира трупа във ваната, а до ваната Шарлота Корде. Тя поставя ръкавиците си, подава си ръцете за белезниците и излиза заедно с полицаите, които я пазят от разгневената тълпа. Откарват я в затвора и въпреки че очаква най-лошото, попада в комфортна обстановка. Надзирателят и съпругата му обслужват с внимание убийцата до момента, в който я отвеждат пред трибунала.
Не се налага да чака дълго присъдата. Процесът е подготвен за няколко дена. На седемнадесети юли тя вече отговаря за деянието си. Доказателствата са убедителни, заловена е на местопрестъплението и се признава за виновна. Очаква смъртта, но не си е представяла, че ще я съдят по обикновения ред, по-скоро е живяла с романтичната представа, че разгневеният народ ще я разкъса на място.
Процесът е кратък и ясен. Обвинителят Фукие-Тинвил представя смъртоносното оръжие, а ножарят потвърждава, че ножът е закупен от него. Шарлота Корде признава, че е убила Марат, и заявява, че никой не я е подтиквал към злодеянието, че не става въпрос нито за организиран заговор, нито за атентат по колективно решение. Тя сама е запланувала убийството и сама е убила Марат.
Съдът я осъжда на смърт. Между 19 и 20 часа от затвора излиза двуколка с осъдената. Обличат н червената риза на убийците. Едни свалят шапка пред нея, други свиват злобно юмрук. На „Плас дьо ла Революсион“ стърчи ешафодът. Двуколката спира. Тълпата е изпълнила площада. Палачът завързва краката на осъдената. Главата пада в подложения кош.
Заговорът на Орсини
Пломбиер е малко курортно селище във френските Вогези с двадесет и шест горещи лечебни извора. Още от римско време тук се е стичала европейската върхушка, при Наполеон III то се превръща в място за срещи на френската аристокрация, а през пролетта на 1858 г. в декор, на фона на който се водят важни преговори.
Една вечер на площада спира прашна карета с уморен впряг. Лакеят влиза в дома на аптекаря, а мъжът с нахлупена до очи шапка чака на задната седалка. Ла-кеят се връща и господарят слиза от каретата. Аптекарят учтиво се покланя и пътникът се изкачва в мансардната стая. Представя се като Джузепе Бенцо, пристигнал от далечно Торино.
На другия ден пред обед в дома на аптекаря се появява знатен господин, който посещава чужденеца и след няколко минути си отива.
Хората, спрели тук-там на площада, си шушукат, че това бил адютантът на император Наполеон. Тридесет минути след това се оказва, че са били прави.
Господин Бенцо се качва в каретата и пристига пред резиденцията на френския император, който се лекува в Пломбиер.
В антрето господин Бенцо оставя шапката и бастуна си, пооправя се и влиза в кабинета на императора.
— Добре дошли, господин министър-председателю. Радвам се, че приехте поканата ми. Как пътувахте? — усмихва се император Наполеон.
Представящият се за Джузепе Бенцо е минал през Швейцария с нередовен паспорт. Всъщност гост на Наполеон е граф Камило Кавур, министър-председател на Пиемонтското кралство, пристигнал инкогнито за тайни преговори. Резултатът от тези преговори променя лицето на Европа и донася на Италия независимост. Впрочем двамата се споразумяват за съвместни действия на своите страни срещу Хабсбургите. През пролетта на 1859 г. французи и пиемонтци настъпват срещу австрийските полкове, през лятото завоюват победа в историческата битка край Магента, а след двадесет дена спечелват славна победа край Солферино.
Франц Йосиф I се намира натясно. Наполеон III печели Ломбардия, предоставя я на Пиемонт, а една година след това към нея прибавя Тоскана, Модена и Парма. Пиемонтският крал Виктор Емануил става крал на Италия.