Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Добър ден — каза портиерът на хотела и ми подаде една бележка. — Как сте?
— Много добре, Артуро — отвърнах. — Синьор Хес и синьора Ансли пристигнаха ли вече?
— Да, тази сутрин. Пристигнаха поотделно — отвърна Артуро. — Синьор Хес остави тази бележка за вас. Той е известен холивудски режисьор, нали?
— Не си ли личи?
— Изглежда самонадеян.
— От дете е такъв.
— Дамата е много красива — рече Артуро.
— По рождение е такава — отвърнах. — Мога да свидетелствам за това.
Разгърнах бележката на Майк до мен и веднага разпознах нечетливия му почерк, който ми напомни развързани връзки на кецове.
„Здравей, ебач — започваше мило той, — ще се видим в шест на терасата за по едно питие. Хотелчето си го бива, нали? Недей да мачкаш чаршафите. Чао и всичко най. Майк.“
Гимназията е нещо като старт в живота, мислех си аз, докато чаках приятелите си, заслушан в движението по Канале гранде. Винаги съм гледал на приятелите си от детството като на нещо специално, но това, че един от тях доби световна слава, преди да е навършил трийсет, наистина ме изненада. В мрака на слона „Бриз“ Майк Хес се влюби в киното и всичко, свързано с него. Той гледаше филми с онази благоговейна страст, с която един изкуствовед изучава картините на Тициан. Способността му да се съсредоточава и запомня беше невероятна. Можеше да назове по име всеки актьор от „Всичко за Ева“, както и имената на героите, които изпълняваха. „Снежанка“ беше първият филм, който бе гледал и, разбира се, го знаеше наизуст. Можеше да го преразкаже от надписите в началото до самия край, когато Снежанка и принцът се отправят към собственото си розово бъдеще, и то в най-дребни подробности. Дори характерът му беше крещящ и ексцентричен, така че Май беше направо роден за киното.
Но с по-голямо любопитство очаквах да видя Ледар Ансли. Двамата с Майк останахме близки и след колежа, докато Ледар изчезна веднага след като завършихме университета в Южна Каролина. Въпреки че имаше един период, в който с нея бяхме гаджета в гимназията, аз така и не успях да я опозная, нито пък тя мен. Красотата й я правеше недостижима и тя живееше малко откъснато от нас. Беше от онези момичета, които не оставят в живота ти видима следа, само тайна разруха. И след това продължаваш да я помниш, но заради онова, което трябва. Тя първа ми посвети любовно стихотворение и ми го подари на рождения ден, но то бе написано с помощта на код, за който тя така и не се престраши да ми разкрие ключа. През цялата първа година на гимназията аз обикалях училището с лист от написани на ръка безсмислици, едно непреводимо любовно послание, на което не можех да се радвам, защото не бях в състояние да го разшифровам. Сетих се за това стихотворение сега, във Венеция, където всички образи са фалшификати, прекопирани от водните отражения.
Някой докосна рамото ми — познато докосване.
— Здравей, страннико — каза Ледар Ансли. — Подари ми този хотел и ще ти изпратя въздушна целувка преди заспиване.
— Ледар! — възкликнах и се изправих. — Ти си родена да притежаваш този хотел.
— Сигурно и в рая не е толкова хубаво — каза тя и двамата се прегърнахме. — Как си, Джак? Всички се тревожат за теб.
— Справям се — отвърнах. — Махнах се навреме от Южна Каролина и това си има своите предимства.
— И аз вече пет години живея в Ню Йорк — каза тя. — Не е нужно да ми обясняваш защо си се махнал.
— Нямам и намерение — отвърнах. — Как са децата ти?
— Предполагам, че са добре — смънка тя, по което разбрах, че съм докоснал болно място. — И двете живеят с баща си. Кейпърс успя да им внуши, че без тях не може да се кандидатира за губернатор.
— Ако Кейпърс стане губернатор, аз преставам да вярвам в демокрацията.
Тя се изсмя.
— Помоли ме специално да те поздравя. Той все още има високо мнение за теб.
— Щом ще си разменяме послания, кажи на Кейпърс, че и аз имам мнение за него. То съвпада с мнението ми за вирусите и отровните гъби. Кажи му още, че винаги се сещам за него, щом стане дума за хемороиди или диария.
— Разбрах мисълта ти — прекъсна ме тя.
— На това разчитах — отвърнах. — Че схващаш бързо.
— Точно обратното — каза Ледар. — Схващам бавно. Иначе нямаше да се омъжа за онова очарователно копеле.
— Грешка в разписанието. Сбъркала си влака.