Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Нали е грехота да желаеш собствената си майка. А към твоята аз нямах похотливи желания.
— Мама смята, че са сбъркали, като се опитаха да те лишат от бащинските права над Лия. Направили са го от скръб, ярост и страх. Мама е наясно, както и татко, но той никога няма да си го признае.
— Ела утре да вечеряш у нас — рязко я прекъснах. — Ела и ще видиш твоята племенничка.
Марта взе лицето ми в ръце и ме целуна.
— Освободи Перикле. Повече нямаш нужда от това копеле.
Марта се изчерви, а аз се обърнах към вътрешния двор и отпъдих с ръка частния детектив, който се криеше зад букет цветя.
— Трябва да подготвя Лия за срещата й с част от нейното родословно дърво.
— И още нещо, Джак.
— Казвай бързо, преди да съм се разколебал.
— Мама ми поръча да ти кажа, че тя е убила Шайла и е толкова виновна, колкото ако сама бе натиснала спусъка.
— Защо твърди така? — попитах изненадан.
— Иска тя да ти каже. Лице в лице. Тук или в Америка.
— Остави ме да помисля — казах. — Утре заминавам за Венеция. Можеш да се преместиш в апартамента и да се опознаете с Лия. Моля те, не й казвай за Шайла. Не още. Аз ще реша кога е дошъл моментът да узнае, че майка й се е самоубила.
Като се прибрах, Мария беше задрямала, а Лия спеше в моето легло. При вида на спокойното й лице така се разнежих, че се запитах наум дали всички бащи изпадат в такова умиление пред своите дъщери. Знаех всяка линия и извивка на профила й; за мен той беше таен образец за съвършена красота. Въобще не можех да си представя как ще кажа на това прекрасно дете, че майка й се е самоубила, защото смяташе, че животът не е нищо друго, освен непоносима агония.
Тайната за смъртта на майка й се спотайваше несподелена помежду ни, а това, че бях избрал Рим за място на нашето изгнаничество, съвсем не бе случайно. Красивите мостове над Тибър бяха много ниски и никъде в града не можеше да се убиеш, хвърляйки се в реката.
3
Откакто се преместих да живея в Италия, бях написал осем статии за Венеция в седем различни списания. Венеция е златна мина за всеки писател пътешественик и аз наистина я обичам, защото тя е единственият град, който се оказа по-красив от предварителната ми представа за него. Това е градът, който ме преобразява, който направо ме екзалтира, щом тръгна из каналите му, търсейки онези неуловими словесни еквиваленти, които ще извикат у вечно невидимия мой читател същото трепетно усещане за приказно вълшебство.
Щом се качих на водното такси, вдишах морския въздух — остра смесица от ветровете на Адриатика и катастрофалното замърсяване, което заплашва самото съществуване на града. Лакираната махагонова лодка заплава по Канале гранде. Нечистотиите и болестите продължават да грозят града. Гондолите, които задминавахме, се поклащаха мечтателно като черни, уродливи лебеди — творения на болезнени кошмари. Слънцето изскочи иззад плътна дига от облаци и аз отново си помислих как във Венеция дори същността на светлината се преобразява. Светлината навсякъде е красива, но само във Венеция тя може да разкрие възможностите си докрай. В родния град на огледалата всеки дворец предизвикателно се кипри край канала и потрепва като снежинка в безброй неуловими водни отражения.
Отседнах в „Грити Палас“ — един от най-луксозните хотели в този своенравен, изпълнен с балюстради град. Ако ти се пие сухо мартини, терасата на „Грити“ е най-доброто място в света за тази цел. Погледнах надолу към речния трафик и вдигнах тост за всички божествени заведения под сводовете на Мария дела Салуте. Преди време бях написал кратък хвалебствен химн в чест на „Грити Палас“, който се появи в „Ескуайър“, и оттогава при всяко мое посещение съдържателят ме посреща като кралска особа. У всеки пишещ пътешественик има нещо от проститутката и това ме тревожи навсякъде с изключение на Венеция. В „Грити Палас“ всичко е прекалено лъскаво и всички преливат от внимание и любезности, но това са отличителните белези на големите хотели по света. Там цари тишина и тайнственост, обслужващият персонал си знае работата и неговото присъствие остава незабележимо — той съществува единствено да улесни живота ти и да го направи по-безоблачен.
И така, седнал сам-самичък пред едно питие в града на маските, там, където Византия и Европа се срещат, аз чаках да пристигнат двама мои приятели от детството. За втори път в продължение на по-малко от четирийсет и осем часа се изправях лице в лице с миналото си. Но Венеция е такова въображаемо убежище от света, че в нея човек е готов на абсолютно всичко. Седях, загледан в пищните дворци, сякаш целият град беше проектиран от трупа латернаджии и вманиачени шахматисти, за да бъде издигнат в чест на стъклодухачите. Тържеството на волните прищевки и фантастични хрумвания го превръщаше в град-загадка, място, където декадентството си имаше работно време и почивни дни. Във Венеция винаги ми се е искало да бъда по-бляскава и по-екстравагантна личност.