Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Не ми приличаше на грешка, а по-скоро на въоръжен конфликт — каза тя. — Пощурих целия град, изтормозих приятелите си, изгорих стърнищата, поръсих земята със сол и вдигнах във въздуха всички мостове, по които можех да се върна там, откъдето бях тръгнала.
— Но нищо не помогна, нали? — зарадвах й се аз.
— Винаги си умеел да четеш между редовете — каза тя.
— Виж ти! — извиках, поглеждайки към фоайето на хотела. — Насам се носи някакъв чешит.
Майк Хес се приближи с бърза уверена крачка. Винаги енергичен, той изглеждаше превъзбуден като разклатена преди отваряне бутилка пепси. Всички очи на терасата бяха обърнати към него, докато Майк дефилираше между масите. Видът му бе безупречен; маниерите му — делови.
В мига, в който се изправих да го посрещна, той ме сграбчи в мечешката си прегръдка и ме целуна по двете страни — както правят по-скоро в Холивуд, отколкото в Италия. Целуна Ледар по устните.
— Ледар, холивудските мадами не могат да стъпят на малкия ти пръст. Само като си спомня каква мажоретка беше, веднага ми става. До ден-днешен.
— Майк, винаги си знаел как се печелят нежни дамски сърца — каза Ледар и тримата седнахме.
— Майк, не мога да те позная без златните ти синджири — започнах аз.
— Това беше грешка, Джак — изсмя се той. — Не трябваше да идвам на десетгодишнината със златни синджири. Но нали всички съученици очакваха да ме видят в ролята на прочут филмов режисьор. Любовта ми към тях надделя. Дадох на публиката онова, което иска. Широко разкопчана копринена риза. Златни вериги върху космати мъжки гърди. С кого бях тогава?
— С Тифани Блейк — припомни му Ледар. — Тогава тя ти беше съпруга.
— Страхотна жена — каза Майк. — Не ми беше лесно да я разкарам, след като ми роди един син. Имаше лошия навик да се чука с мъже, без да е омъжена за тях.
— Самият ти имаш този навик — подхвърли Ледар.
— Внимавай какво говориш — каза й Майк и посочи към мен. — Последния път, когато се видяхме тук с Джак, той ме нарече тъпо копеле.
— О, колко грубо, колко нелюбезно от моя страна — усмихнах се и добавих: — Прощавай, Майкъл, тъпо копеле такова!
Майкъл се престори на прострелян в корема, драматично залитна назад, олюля се и увисна безжизнено върху перилата на терасата. Представлението му беше достатъчно убедително, за да привлече вниманието на двама озадачени келнери, които го попитаха дали не му е зле.
— Изправи се, Майк! — подвикна му Ледар. — Защо не се опиташ да ни изиграеш ролята на човек, отседнал в луксозен хотел.
— Уцелиха ме право в червата, амигос. Не ми водете доктора, няма смисъл — продължи да театралничи Майк. — Кажете на мама, че съм умрял с молитва на уста.
После се изправи, застана мирно и се върна на мястото си. Преди да седне, се поклони на една възрастна италианка, която изглеждаше отвратена от безвкусното му представление и през цялото време го фиксираше със смразяваща неприязън. Майк като че ли се притесни от демонстративното й презрение.
— Виж това лице и всичко ще ти стане ясно — каза Майк. — Ще разбереш защо чуждестранните филми са пълно фиаско. Защото в тях няма живот. Няма дух.
— Няма дух ли? — повторих аз. — В Италия?
— Няма живот ли? — попита след мен и Ледар. — В Ана Маняни? В София Лорен? Та те са измислили живота.
— Случайно да си гледал чуждестранен филм напоследък? — каза Майк, без да обръща внимание на Ледар. — Нищо не се случва. Само някакви хора се мотаят, излизат и влизат през цялото време. Цели два безкрайни часа. И никой не умира. Никого не застрелват. Никой не се чука, никой не се смее. Само влизат и излизат през някакви врати или вечерят с часове. Влизат през едната врата и излизат през другата. И ето, представи си, сервират им супа. После половин час екранно време си разрязват пилето.
Приближи се един нов келнер и аз поръчах сухо мартини с лимон. Майк сбърчи нос.
— Мартини ли? Като във филм на Джун Алисън. Има опасност да пукна от предозиране с лимон и минерална вода. Вече съм изцяло на безоловно гориво. Трябва да ви взема вас двамата и да ви откарам в Лос Анджелис. До месец ще заухаете на папая.
— Обещавам да ти превеждам от италиански — обърнах се към Ледар, — ако ти ми обясняваш какво ми говори Майк.
— Иска да каже, че вече не пие — отвърна ми тя.
— Майк, да си чел Толстой напоследък? — попитах, докато келнерът поставяше питието пред него.
— Това ми харесва. Слушай, момче, където и да цъфна в Лос Анджелис, камбани бият, а ти само гледаш как да ме злепоставиш. По дяволите, човече, аз по цял ден чета сценарии, нонстоп от сутрин до вечер. Ако първите две страници не ми грабнат вниманието, хвърлям ги, свободно падане през прозореца... това е положението, братче, за мен времето е благороден метал.