Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Какво мислиш за южняшките серии? Казвай!
— Отпиши ме — обади се Ледар.
— Не бързай, сладурче. Майк не е казал най-важното.
Той взе писалка и изписа едно число върху къс хартия, после го вдигна във въздуха, така че и двамата с Ледар добре да го видим.
— Ето сумата, която възнамерявам да отделя за сценаристите. Нека си го каже. Това са повече пари, отколкото Джак припечелва, превъзнасяйки се по разни забележителности, а ще има и още — от издаването им под формата на книга и от международните продажби. Джак, от рецепти за агнешки бъбречета и пици не можеш да изкараш толкова.
— Благодаря ти, че оценяваш професията ми така високо, Майк — раздразних се аз.
Ледар се загледа в изписаната цифра, после каза:
— Значи затова в Калифорния всички са такива тъпанари.
— Може и така да е — отвърна Майк, като леко повиши тон, за да парира иронията в гласа й, — но това несъмнено изостря апетита към висшата математика.
Поклатих глава, загледан в движението на лодките отдолу.
— Преместих се в Италия, за да избягам от всичко това.
— Слушай, аз не искам от теб да ми пишеш автобиографията си. Нито как си се отдал на дълбоко замразяване. Нито за Шайла, нито за онзи идиотски мост. Аз ти говоря за онова, което се случи в нашия град. В общи линии. За моите прародители. За твоите, Джак. За дядото на Кейпърс, който навремето се славеше като един от най-големите политици. Искам да кажа, че във всичко това има хляб. Произхождаме от нищо и никакви хорица, но те са имали у себе си онова желание да направят живота на децата и внуците си по-добър и трябва да им признаеш, копеле, че успяха. Погледни само. В тая история има всичко. Има две световни войни. Тук е и движението за граждански права. Шейсетте. Виетнам. Настоящето.
— Колко трябва да продължи този сериал? — попита Ледар.
— Колкото да отразим века с всичките му ключови събития. Много динамика и перфектно озвучаване. Смятам, че идеята си я бива, и ако вие двамата се откажете, много други само това чакат.
— Вземи ги тях — предложих му.
— Но нито един от тях не е бил там — каза Майк и в гласа му за пръв път долових нещо от стария Майкъл, момчето, което обичах и с което израснах. — Както ние бяхме. Не са преживели онова, което ние преживяхме. Аз продължавам да очаквам от Ледар да напише онова, за което като деца станахме свидетели в Южна Каролина, а тя ми пише кой какво направил в солариума за феминистки в Манхатън.
— Дайте да не се караме — казах.
— Да се караме ли? — отвърна Майк. — Човече, ние в Южна Каролина дори не умеем да се караме. В Лос Анджелис да се караш означава целият да плувнеш в кръв и пот.
— Майк, нямам желание да работя с теб — казах. — Дойдох тук само от любопитство, защото исках да видя как ще се чувстваме заедно след толкова години. Аз, за разлика от вас двамата, не изпитвам никаква носталгия по миналото. Но изпитвам носталгия по вас и по нашата изгубена невинност, по онова, което преживяхме заедно, което можеше да бъде и по-различно, ако бяхме имали повече късмет.
— Тогава го напиши така, както би искал да бъде — рече Майк, като се наведе към мен. — Искаш да го напишеш по-красиво. Чудесно! Направи го. С мен ще работиш и ще пееш, Джак. Ще видиш какъв съм сладур, няма да имаш никакви проблеми. Ето ти няколко телефонни номера, на които трябва да се обадиш. За тяхна сметка. Те знаят, че ти си моят южняк.
— Номера ли? — попитах.
— Хора, с които работя — отвърна той. — Те ще ме подкрепят.
— Майк, нека дам на Джак едни други номера — каза Ледар. — На хора, които плюят и отминават, щом чуят името ти.
— Ти само ми създаваш врагове — каза Майк. — Това е звярът у теб.
— Тогава дай на Джак номерата на хората, дето ще ти подпалят чергата ей така, само за да видят дали запалката им работи. Половината град смята, че си лайно, Майк.
— Защото не са ме познавали като дете — отвърна Майк. — Но вие ме познавахте. Не бях такъв навремето.
— Съжалявам, Майк — каза Ледар. — Не исках да те обидя.
— Няма нищо, Ледар. Знам защо мислиш така. Не разбирам какво се случи с мен. Именно затова държа вие с Джак да приемете работата по този проект. Така ще ми помогнете да открия какво всъщност се случи. Знам, че все още съм жив, но съм загубил предишната си чувствителност към живота. Чао, амигос. Имам важна среща. А вие запалете лулата на мира и обсъдете предложението ми.
Докато вървяхме към асансьорите, Ледар каза:
— Няма да приемеш предложението на Майк, нали, Джак?
— Не. Най-обичам да не мисля за миналото.
4
На следващия ден следобед изведох Ледар на разходка. Обиколихме различни части на града и аз я наблюдавах как се заглежда в елегантно облечените италианки, които забързано се прибираха по тесните улички. От малък бутик излезе една жена и тръгна право към нас, така че трябваше да отстъпя зад Ледар, за да й направя път да мине.