Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Две и половина години след това Шайла се хвърли от моста.
Тази вечер, много години по-късно, когато влязох в ресторанта, Фреди ме прегърна и, както правят европейците, ме целуна по двете страни.
— Къде е Лия? — попита той.
— У дома е, остана с Мария.
— На твоята маса чака една красива синьорина.
Щом се приближих, Марта стана от стола си. Протегна ръката си, която поех с нежелание. Не се опита да ме целуне и слава богу, защото нямаше да й позволя.
— Джак, много мило от твоя страна, че дойде — каза Марта Фокс.
— Така е.
— Мислех, че няма да се появиш.
— И аз мислех да не се появя, но тогава сигурно щеше да причакаш Лия някой ден, докато е сама на площада.
— Прав си. Точно това щях да направя. Станала е много хубаво момиче.
— Марта, не искам да се преструвам. Ти не си ми приятелка. Какво, по дяволите, търсиш тук и защо се опитваш отново да влезеш в живота ми? Мисля, че се изразих пределно ясно, когато заявих, че повече не желая да виждам нито теб, нито когото и да било от твоето семейство.
— Имаш ли намерение да се връщаш някога у дома? Имаш ли намерение да покажеш на Лия мястото, където е родена?
— Това не е твоя работа — отвърнах.
— Някога бях твоя балдъза. Признавам, че не съм те познавала добре, но, Джак, винаги съм те харесвала.
— Така ли? Доколкото си спомням, за последен път се видяхме в съда, където ти, Марта, свидетелстваше срещу мен, за да ми бъдат отнети бащинските права над Лия.
Марта наведе очи и се загледа в менюто. Дадох знак на Фреди да ни донесе вино и само след миг той пристигна с изстудена бутилка „Гави дей гави“.
— Това беше ужасна грешка — каза тя прочувствено. — Родителите ми бяха страшно разстроени от самоубийството на Шайла. Трябва да се опиташ да ги разбереш и да бъдеш по-снизходителен към тях. Лия беше единствената им връзка с Шайла и миналото.
— Щях да бъда снизходителен, ако те бяха проявили поне малко човещина към мен.
— Джак, да ти кажа право, всички в семейството като че полудяхме след смъртта на Шайла — каза Марта. — Всички обвинявахме теб за случилото се. Аз също. Смятахме, че ако ти си бил достатъчно добър съпруг, сестра ми нямаше да се хвърли от моста. Сега вече никой за нищо не те обвинява... освен, разбира се, баща ми.
— Кажи ми нещо хубаво — прекъснах я аз. — Кажи ми, че този кучи син е пукнал.
— Джак, аз много обичам баща си и те моля да не говориш така за него.
— Той е лайно.
— Баща ми е един много нещастен човек — продължи Марта и се наведе съзаклятнически през масата към мен. — Но той има причина да бъде нещастен, и то повече от една, знаеш това много добре.
— Слушай, Марта, не е нужно да ми се правиш на прилежна дъщеря и още по-малко на рекламен агент на собствените си родители. А сега да поръчваме.
Когато Фреди се приближи, той се загледа в лицето на Марта.
— Това сестрата на Шайла ли е? — попита ме Фреди.
— Марта, запознай се с Фреди. Той си падаше по сестра ти.
— О, Марта. Сестра ти беше толкова красива. Като слънце. Ти много приличаш на нея — каза Фреди и направи дълбок поклон.
— Приятно ми е да се запознаем, Фреди. Ти си много известен в Южна Каролина.
— Джак, имаме хубави миди и прясна аншоа. Марта какво обича? Може би спагети?
— Да, Фреди, ще започна със спагети.
— За сестрата на Шайла съм готов да направя всичко. Добре дошла при нас. За теб, Джак — миди. Имай ми доверие.
Фреди се оттегли към кухнята, като по пътя си поглеждаше към всяка маса, за да провери дали всичко е наред. Усмихнах се мислено на вещото му умение.
Погледнах Марта. Меките светнали черти на лицето й ми напомниха за сестра й. Имаше същите очи като на кошута, същата красота и стеснителност, която у Шайла се проявяваше по-скоро като сприхавост. У Марта красотата стоеше на пръсти, със затаен дъх, и радваше окото като приятна изненада, но само когато успееше да освободи онази навита докрай пружина, която контролираше нервните центрове на спотаената й несигурност. Дори гримът не можеше да прикрие уплашеното и объркано същество, което, маскирано с перли и черна рокля, се мъчеше да мине за светска дама.
— Баща ми продължава да смята, че ти си виновен за смъртта на Шайла — каза Марта. — Не е зле да знаеш това.
— Слушай, Марта — започнах уморено, — винаги съм смятал, че ще бъда желан и обичан зет: излети за риба, бриджьорски карета и тъй нататък. А взех, че попаднах на този твой мрачен, скучен, опърпан и вечно умърлушен баща. Така и не успях да го разбера. Но за какво ли ти разправям всичко това, като ти много добре го знаеш. Нали си израсла в тази оранжерия за страдалци.