Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
Ледар спря и очите им се срещнаха, огледа тоалета й, напетата й походка, красивите крака, естествената грациозност, всичко. Дори подуши парфюма й.
— Ще свикнеш с всичко това — казах.
— Съмнявам се — отвърна Ледар. — Красива е.
— Има нещо загадъчно у италианките.
— Изглеждаше като изваяна от чисто злато. Ако бях мъж, щях да тръгна след нея и да не я изпускам от погледа си — продължи Ледар.
Изсмях се и отново застанах до нея. Прекосихме Кампо ди Санта Маргарита, където група момчета ритаха топка под смръщения поглед на възрастен монсеньор. Старица поливаше сандъче със здравец на прозореца си, а един художник бе застанал на входа на площада и рисуваше тази сценка, обляна в меката светлина на късния следобед.
Вървях до Ледар, обзет от дълбокото усещане, че тя бе една възможност, която отказах да изживея. Навремето съдбите ни бяха така сложно преплетени, че ако се бяхме оставили на уловките на инерцията, и досега щяхме да смятаме, че сме родени един за друг. Приятелите от детството обаче ни разделиха, не без наше съгласие. Още от първо отделение нашите спокойни характери като че се допълваха. Сякаш и двамата принадлежахме към едни и същи фигури върху шахматната дъска. Майка ми бе онази, която първа ми отвори очите за това, че Ледар е болезнено стеснителна. Тя ме бе научила, че красотата често бива ценен и неприкосновен дар, но че почти винаги принадлежи много повече на света, отколкото на момичето, което я притежава. Пак майка ми бе забелязала, че Ледар се измъчва под бремето и отговорността на собствената си нежелана красота и се чувства много самотна. Съвсем безмълвно двамата с Ледар сляхме нашите две самоти в една и се оставихме на течението. Сега, когато вървяхме един до друг във Венеция, и двамата усещахме силата на онази недовършена история и на онова непредприето пътешествие. И тази сила крачеше като жива между нас, сякаш бяхме трима.
Знаех, че Ледар се упреква сурово за избора, който бе направила. Но тя бе израсла в онази по бебешки разглезена и леконравна среда, в която Югът отглежда своите момичета и ги кара да следват линията на най-малкото съпротивление. Точно когато смяташе, че вече е достатъчно самостоятелна, за да взима решенията си без страх, тя падна в клопката на най-лошите родителски инстинкти. Уж твърдеше, че е имунизирана срещу луксозно опакованата отрова на родителите си, но когато си избра съпруг, изведнъж откри, че въпросната течност не само действа, но и бавно я убива. Чрез серия блестящо измислени хитрости и внимателно обмислени възможности тя успя да се омъжи за единствения човек, който я презираше. Омъжи се за човека, който с радост потвърди и узакони най-лошите й предположения и страхове за самата нея и който в крайна сметка намрази всичко, свързано с нея.
Когато бях съвсем млад, смятах, че подобни бракове са рядкост. Сега знам, че се срещат на всяка крачка. Видял съм толкова много бракове без любов, че биха могли да запълнят ширналите се пустини на Американския запад. Американските майки учат синовете си как да прекършват духа на момичетата, без дори да съзнават с какво опасно познание ги въоръжават. Като момчета, ние се научаваме как да предаваме своите бъдещи съпруги, усвоявайки изкуството да съсипваме собствените си майки чрез сприхавост и вечно натяквани упреци. Не от друг, а от майка си съм научил всички възможни начини да разбия живота на всяка жена, имала глупостта да се влюби в мен.
Ледар ме хвана под ръка и за миг изглеждахме щастливи.
Ледар се бе омъжила за един от онези американци, които използват езика и секса без оглед на последствията или приличието. Любовта към него бе уронила вярата й в себе си. След като съпругът й я бе напуснал заради двайсетгодишна жена, която, макар и по-млада, не представляваше нищо друго, освен едно по-предизвикателно копие на самата Ледар, в продължение на цели пет години тя се мъчеше да възвърне психическото си равновесие. Каза ми, че тогава си съставила списък на мъжете, в които би си позволила да се влюби, ако въобще някога се съвземе и реши отново да припари в тази сфера на жестока конкуренция. И моето име фигурирало в този списък, но после Ледар се сетила, че Шайла се е самоубила. Когато си припомнила този зловещ факт, тя побързала да задраска името ми и се обадила на единствените трима, останали незачеркнати във въпросния списък. Както и другите жени, които ме познаваха, Ледар смяташе, че аз нося вина за смъртта на Шайла, въпреки, че не знаеше почти нищо за съвместния ни живот.