Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Превод, моля! — провикнах се аз към Ледар.
— Иска да каже, че чете много филмови сценарии, че повечето от тях не му допадат и че е много зает човек — каза Ледар.
— Пия за нашето приятелство — казах и вдигнах чаша към двамата.
— Има нещо неповторимо в приятелствата от детските години — каза Майк с леко пресекващ глас.
— Говори само за себе си — подметна Ледар. — Това със сигурност не важи за мен.
— Още не си се разнежил и Ледар пуска студения душ. Не се е променила много, нали, Джак?
— Няма защо да питаш Джак, аз съм тук, Майк — изпревари ме Ледар.
— Защо поиска да се срещнем във Венеция? — бързо попитах Майк, като видях, че се засегна от думите на Ледар. — Спомена за някакъв проект.
— Проект ли каза? Идеята ми е толкова бомбастична, че мога да вдигна целия свят във въздуха.
— Иска да каже, че идеята му не е лоша — обясни Ледар.
— Ледар, не ти разрешавам да охлаждаш естествения ми ентусиазъм. Затова по-добре престани!
— Майк, какъв е този проект? — подканих го аз нетърпеливо.
— Ей, по-полека. Къде си се разбързал? Никой не ни пришпорва. Дай да се отпуснем и да потънем в погледите си дълбоки, както казва поетът.
— Джак, как е Лия? — попита Ледар.
— Да. Как е загадъчното хлапе, което ти отвлече от Южна Каролина?
— Майк, не съм я отвличал. Тя е мое дете и аз просто реших, че ще живеем в Италия.
— Ей, много чувствителен си станал! Само казвам какво се шушука сред старите приятели от нашата банда.
— Старите приятели ли? — попитах тихо. — Чуя ли за тая банда, само гледам къде да се скрия.
— Е, имаше провали, но имаше и страхотни моменти.
— Джак си спомня повече за дадените жертви — обади се Ледар.
— Жертви ли? Ха, това ми харесва. И винаги ми напомня за касов филм.
— Добре казано — обади се Ледар. — Ти придаваш допълнителна екзотика на Венеция. Сериозно.
— Ледар, надявам се, че това няма да върне отношенията ни назад към времето, когато от дъното на душата си те молех да изчезнеш от хоризонта ми. Сега може би разбираш защо никога не стигнах до твоя сценарий.
— Прочете го — каза тя студено — само защото беше един от героите в него.
— Да, и се обидих. Смятам, че не беше честно от твоя страна — каза Майк.
— Това звучи като музика в ушите ми — отвърна тя и махна на келнера да й донесе още едно питие.
— Вече съжалявам, че се съгласих да дойда на тази среща — рекох аз. — Не ми е приятно, когато се опитвате да водите безнадеждни битки, в които няма победител. Особено когато самият аз съм ветеран от същата война.
— Спокойно, Джак — каза Майк и вдигна ръце в знак, че се предава. — Предупредиха ме, че всеки момент можеш да рипнеш на крака и да офейкаш. Но трябва да ме изслушаш. Отдавна умувам върху това, което ще ти кажа. Вече съм го обмислил. Досега се опитвах да извоювам мястото си в тая индустрия, така че, когато му дойде времето, да съм в изгодна позиция. Всичко е под контрол. Имам готов филм, който излиза на екран през есента и с него ще гледам да се пласирам на филмовия фестивал във Венеция, защото той е по така, нали разбираш, братче, изкуство. Освен това се надявам да посъбера малко мангизи, за да си напълня гушката, да се опарича. Загряваш ли? Затова, мила тикво, престани да се дърляш с мен. Един ден ще стигна и до твоите сценарии, за да ги пренеса на синия екран — каза той и най-неочаквано погледна Ледар.
— Майк, много добре знаеш, че пет пари не давам дали ще филмираш някой от моите сценарии или не. И точно затова ме обичаш.
— Аз държа вие двамата да се заемете с един сценарий специално за мен. Сериал за Юга, за нашия град и нашите семейства. От самото начало, когато дядо ми е пристигнал в Уотърфорд, та чак до днешно време.
— Сериал — възмутих се аз. — Каква грозна дума!
— Мисли за нея като за много долари и това ще ти помогне да забравиш естетическите си проблеми, когато пишеш за телевизията.
— Моят проблем е да работя за теб, Майк, а не за телевизията — рече Ледар. — Казах ти го, когато за пръв път сподели идеята си с мен, казвам ти го и сега.
— Но без проблем прие да ти платя билета до Венеция, нали?
— Защото исках да се срещна с Джак и той да ме разведе из всички потайни и недостъпни места във Венеция.
— Джак, водата в този град пие ли се? — попита Майк, като нарочно сниши глас. — Искам да кажа от чешмата. Миналата година бях в Мексико и така се намъчих, имах чувството, че самият Монтесума се е заврял в задника ми.
— Това е Венеция, а не Тихуана. Водата става за пиене.
Майк се зарадва, че с помощта на моите уверения му отпадна поне една от неприятните страни на пътуването.