Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Защо ме мразиш? Защото обичам баща си затова ли? — попита тя.
— По-скоро защото не си честна, заради жалката ти преданост към него. Заради тези твои ужасни и опасни преструвки. Той отрови твоя живот, както отрови живота на Шайла и на майка ти. Но неговите жени са се скупчили като орлици, закрилят го, защитават го и във вечното му огорчение съзират добродетели. Ти не го обичаш. Ти го съжаляваш. Точно както и аз. Но мога да ти кажа, че не съм срещал по-голямо лайно от него.
— Защо го мразиш толкова много?
— Съжалявам го този гаден кучи син.
— Не му е притрябвало твоето съжаление.
— Тогава ще трябва да се задоволи с моята омраза.
В този миг се появи Фреди със спагетите за Марта и моите миди. Пристигна точно навреме, за да си отдъхнем. Чинията й ухаеше остро, пикантно и дори съдържаше едно забранено удоволствие — свинска кайма. Макар и правоверна еврейка, Марта нямаше навика да спазва диетичните закони на Левита. Беше прекарала голяма част от съзнателния си живот в погранични престрелки с родителите си на тема свинско и стриди. Юдаизмът й беше скъп, но не можеше да се преструва, че обича да спазва безбройните му диетични забрани.
— Може ли да опитам една от твоите миди? — попита тя.
— Чиста проба треф — отвърнах и й поднесох чинията да си вземе.
— Да, но вкусен.
— Марта, за какво всъщност си дошла? — попитах. — Все още не си ми отговорила на този простичък въпрос.
— Искам да разбера защо сестра ми се хвърли от моста. Искам някой да ми обясни защо е изпаднала в такова отчаяние, след като всичко около нея изглеждаше розово. Нищо не разбирам. Родителите ми отказват да говорят за случилото се.
— Това го разбирам. И аз не съм казал на Лия, че майка й се е самоубила. Така и не ми се пречупи езикът да й кажа за този мост. Едва събрах сили да й съобщя, че майка й е мъртва.
— А знае ли, че аз съм жива? Че има леля, че има баба и дядо, които я обичат?
— Смътно — отвърнах. — Но я насърчавам да забрави. Моля те, недей се преструва. Знаеш много добре, че последната ми среща с току-що споменатите лица се състоя в щатския съд на Южна Каролина. Ако добре си спомням, всеки един от вас ясно и категорично заяви, че не съм способен да отгледам дъщеря си. Но аз отгледах едно прекрасно дете. Вълшебно дете. И го направих без вашата помощ.
— И смяташ, че е справедливо да ни накажеш, като не ни позволиш да я видим до края на живота си? — попита тя.
— Да. Смятам, че това е съвсем справедливо. Искахте съд и го получихте! Случайно да си спомняш броя на посещенията, които се канехте великодушно да ми разрешите в случай, че спечелите делото?
— Нашите настояваха да бъдеш лишен от правото да виждаш Лия — отвърна Марта, затвори очи и дълбоко си пое дъх. — Сега съзнават, че са сгрешили. Молят те да им дадеш възможност да поправят грешката си.
В този миг Фреди пристигна с две морски лястовици на грил. Подготви се за представление до масата, като отряза главите на двете риби с един замах на ножа, после им одра кожата и махна гръбначната кост с елегантен жест, сякаш изваждаше цигулка от калъф. Зае се да обслужи първо Марта, като постави бялото полупрозрачно филе в чинията й, поля го със зелен зехтин и изстиска отгоре половин лимон. Извърши същия обред и пред моята чиния.
— Поръчвала ли съм риба? — попита Марта, след като Фреди се отдалечи от масата.
— Не, просто приличаш на човек, който яде риба. Той има страхотен нюх, освен това обича да ме изненадва.
Докато се хранеше, Марта на няколко пъти вдигна очи и зарея поглед някъде отвъд мен. Говореше превъзбудено и непрекъснато отмахваше от челото си въображаем кичур. Безхитростното изражение на лицето й отразяваше всяко нейно чувство и аз можех да го прочета като в отворена книга. Имах усещането, че нещо с Марта не е наред, и то нещо, което не бе свързано със сложните емоции, породени от мъчителната ни среща. Смръщеното й чело ми подсказа, че ми предстои да разкрия нови неприятности. Откакто напуснах Юга, бях свикнал с трудностите и клопките на живота в бягство, освен това умеех да тълкувам тайния език на измамата.
— Извини ме за момент. — Станах и отидох до мъжката тоалетна. Обадих се вкъщи и помолих Мария да провери дали Лия е заспала. Тя се върна след малко и ми докладва, че Лия спи като ангел. Отдъхнах си.
Когато излязох от тоалетната, Фреди ми направи знак да го последвам в кухнята. Сред шума на приборите и войнишката дисциплина на готвачи и келнери, той ми подшушна:
— Джак, на масите отвън има един клиент, който разпитва за теб. Питал е Емилио дали не се държиш зле с Лия. Според Емилио типът е доста съмнителен.