Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Благодари на Емилио от мое име — казах аз, излязох от кухнята и после през входа на ресторанта, където самият синьор Фортунато посрещаше гостите.
Огледах масите на открито и веднага зърнах Перикле Старачи, който зяпаше към вътрешната част на ресторанта. Частното ченге правеше тайни жестове на някой, който седеше вътре.
Когато се върнах при Марта, тя беше почти приключила с рибата.
— Това е най-добрата риба, която някога съм яла — каза тя.
— Това беше любимото ядене на Шайла. Именно затова Фреди ти го поднесе.
— Джак, защо не се виждаш с приятелите си от миналото? — попита тя.
— Защото не обичам миналото си — отвърнах. — Изпитвам ужас само като си помисля за него, затова!
Марта се наведе напред.
— Разбирам. С твоето семейство, с твоите приятели, дори със самия Юг те свързват отношения на любов и омраза.
— Не е точно така. Тук аз правя изключение. С Юга ме свързват отношения на омраза и омраза.
— Безсмислено е човек да гадае откъде си родом — каза Марта и отново погледът й мина през мен и се спря на външните маси.
— Кога напускаш Рим, Марта?
— След като се видя с Лия и след като ми кажеш какво трябва да направят родителите ми, за да спечелят отново благоволението ти.
— А наела ли си квартира? — попитах. — Може да ти се наложи да чакаш с години.
— Имам право да видя Лия. Не можеш да ми откажеш.
— Разбира се, че мога. Вместо да ме заплашваш и предизвикваш, по-добре смекчи тона си. Животът ми е така уреден, че мога да напусна този град за броени минути и без никаква трудност да се заселя другаде. Отдавна живея като беглец, защото се опасявам от срещи като тази. Аз нямам нужда от теб, Марта, а още по-малко дъщеря ми.
— Тя е моя племенничка.
— Тя е племенничка на много хора и — тук проявявам завидна последователност — нито един от братята ми също не я е виждал. Отглеждам Лия така, че един ден, ако се стигне до това, да бъде прецакана само от един свой роднина. И това съм аз. Моето семейство е пълно с неудачници, както и твоето, затова съм взел мерки да пресека тази опустошителна тенденция, преди да засегне дъщеря ми.
— Щом стане дума за Лия, родителите ми се разплакват. Плачат, защото не са я виждали от толкова време.
— Добре — усмихнах се самодоволно. — Мисълта за твоите циврещи родители кара сърцето ми да подскача от радост като горска сърничка. Могат да хленчат колкото си щат.
— Твърдят, че отсъствието на Лия за тях е по-лошо и от онова, което са преживели през войната.
— Моля те — казах аз и закрих лицето си в шепи, уморен от усилието да любезнича с единствената сестра на покойната ми съпруга. — Във вашето семейство независимо за какво говори човек — за косенето на трева, зашиването на копче или карането на кола, в крайна сметка винаги се стига до Аушвиц или Берген-Белзен. Още преди да си казал, че отиваш примерно да си купиш сандвич или млечен шейк или пък че бързаш да хванеш някой филм по телевизията, и ето, те започват да ти разправят за каруца, която се тътри някъде из Източна Европа.
— Джак, приеми моите извинения, ако наистина смяташ, че родителите ми прекаляват с темата за Холокоста — сърдито ме сряза Марта. — Но те са преживели ужасни страдания. И до ден-днешен продължават да страдат.
— Но не и толкова, колкото страдаше сестра ти — отвърнах. — Колкото страдаше моята жена.
— Как смееш да ги сравняваш!
— Смея, защото Шайла е мъртва, а твоите родители са още живи, въпреки Холокоста. Доколкото следя резултата, тя печели голямото надбягване.
— Баща ми смяташе, че Шайла никога нямаше да се самоубие, ако се беше омъжила за евреин.
— Така ли? И ти продължаваш да се чудиш защо не пускам дъщеря си при тях?
— Джак, защо Шайла се самоуби? — попита Марта.
— Не зная. Знам само, че в един момент започна да страда от халюцинации, но не искаше да говори за това. Смяташе, че са нещо временно и ще изчезнат. И те изчезнаха, когато скочи от моста.
— Разказвала ли ти е за халюцинациите, които имаше като дете?
— Не. Нито за онези, които е имала като жена. Тя пазеше лудостта си в тайна.
— Джак, аз знам какви са били тези халюцинации.
— Погледнах я право в очите.
— Е, и? Какво очакваш да ти кажа?
— Джак, мама иска да те види — продължи Марта. — Затова съм тук. Мисли, че знае защо Шайла го е направила. Иска да ти каже, но на четири очи.
— Рут — изрекох бавно, сякаш опитвах вкуса на името в устата си. — Рут. Смятах я за една от най-красивите жени в света.
— Вече е остаряла.
— Като ученик бях влюбен в майка ти.
— Да, но всепризнатата красавица на града беше твоята майка.