Нож от блянове

Наджира я догони бързо — ботушите му изчаткаха по прекалено ярките плочки по пода — и тръгна до нея. Всъщност водач не й трябва-ше. Тя знаеше къде трябва да е Галган.

Помещението първоначално бе служило за зала за танци — квад-рат с тридесет разтега страна, с таван, изрисуван с фантастични риби и птици, лудуващи сред облаци и морски вълни. Сега само той напомняше за предишното предназначение — покрай светлочервените стени горяха светилници на стойки с огледала, а самите стени бяха покрити с лавици, пълни с донесения в кожени папки. Чиновници в кафяви палта ситнеха по пътеките между дългите, затрупани с карти маси върху дансинга със зелен теракот. Млада офицерка подлейтенант, без пискюл на червено-жълтия си шлем профуча покрай Сурот, без дори да й хрумне да се простре на пода пред нея. Чиновниците само се дръпваха от пътя й. Много беше разпуснал хората си Галган. Твърдеше, че така наречената от него „прекалена церемониалност“ пречела на ефикасността. Тя наричаше това безочливост.

Лунал Галган, висок мъж в червен халат, пищно извезан с фигури на птици с ярки пъстроцветни пера, със снежнобяла коса на гребена и опашката, сплетена стегнато, ала небрежно провиснала до раменете му, стоеше край една от масите в центъра на помещението с група старши офицери, някои в броня, други — по халати и също толкова размъкнати като нея. Явно не беше първата, за когото бе пратил куриер. Постара се да прикрие гнева си. Галган беше пристигнал с Тюон и Завръщането, поради което не знаеше за него почти нищо, освен че прадедите му са били сред първите, оказали подкрепа на Лутаир Пе-йендраг, и че си е спечелил висока репутация като войник и пълково-Дец. Е, репутацията и истината понякога можеше да са едно и също. Неприязънта й бе изцяло заради самия него. Щом тя се приближи, той се обърна, положи официално дланите си на раменете й и я целуна по двете бузи, с което я принуди и тя да отвърне на поздрава — мъчеше се да не сбърчи нос от силния аромат на мускус, който той обичаше. Лицето на Галган бе толкова гладко, кол-кото можеха да позволят бръчките, но й се стори, че долавя в сините му очи лека тревога. Много от мъжете и жените зад него, предимно от Низшата кръв и простосмъртни, открито се бяха намръщили.

Голямата карта на Тарабон, изпъната върху масата пред нея и затисната с четири светилника, даваше достатъчно повод за тревога. Беше нашарена със знаци, червени клинове за сеанчанските сили в поход и червени звезди за сили на място, с хартиено флагче върху всяка — върху флагчетата ситно бе изписан броят и съставът им. По картата, по цялата карта бяха поставени черни кръгове, означаващи сражения, и още повече бели кръгове за вражески сили, повечето от които без флагчета. Как беше възможно да има врагове в Тарабон? Та той беше спокоен и надежден като…