Бумерангът на злото

Томас Мюнцер е типична рожба на Реформацията -първо богослов, след това бунтар-нихилист. Във възгледите си бил толкова краен, че дори самият Лутер го нападал. Той го обвинил, че иска да завземе властта. Наистина Мюнцер пише:“ Властта на князете има край, тя съвсем скоро ще бъде предадена на простия народ.“ Както виждаме, отново уж религиозно течение се изражда в чисто комунистически порив за избиване и ограбване на имащия уж в полза на народа. Мюнцер взема участие в т.нар. селска война през ХУ1 в., в която бил победен и екзекутиран. „Който е видял Мюнцер, може да каже, че е видял дявола в цялата му свирепост“ казал вместо епитафия Лутер, който минавал за върл бунтар срещу църквата.

Всъщност ХУ1 век е за Европа поредица от кланета, в които фанатизирани протестанти-анабаптисти избивали наред и въвеждали своя „нов ред“, както го разбирали - по комунистически. С обща собственост и жени, с разрушаване на църквите и съсипване на художествени и религиозни ценности, със събаряне на камбанарии и кули. В Мюнстер анабаптистите царували половин година и опустошили всичко. В Холандия те превзели Амстердам за кратко през 1535 г., унищожавайки всичко църковно и „буржоазно“. След тази буря Амстердам станал център на еврейството, изгонено преди това от Испания.

В Англия по това време действа и групата на „левелери“-те - уравнители. Те стигали в егалитаризма си дотам, че призовавали да няма огради и стени. От този период са социалистическите произведения на Уинстенли „Законът на свободата“ и „Кралство Макария“ на Самуел Хартлиб, описващи общество, в което всичко е подчинено на държавата. Тези автори са част от вълната утопични социалистически произведения, заляла Европа през ХУ11 и ХУ111 в., подготвили почвата за така наречения „научен комунизъм“. Америка е превзета и от сектанти, които основават там комуни. Социализмът придобива все по-радикален характер. Т. нар. Просвещение е едно истинско възраждане на античното езичество и теоретична подготовка за последвалите революции. Платон е най-издаваният автор във Франция през ХУ11 век. На мода идва „хуманизмът“, който поставя човека над Бога. Монтен - основна фигура на Просвещението, въздига в своите „Опити“ човешкия разум като най-висш критерий.

Но крайъгълен камък в предмарксовия социалкомуни-зъм е утопичният социализъм на Томас Мор и Томазо Кампанела. През 1516 г е публикувана книгата на Мор „Утопия“. Пълното и заглавие е: „Златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най-добрата уредба на държавата и за новия остров Утопия.“ Томас Мор тогава е влиятелен държавник с кариера. През 1529 г. дори е лорд-канцлер на Англия - вторият човек след краля. След 1535 г обаче става противник на Хенри У111. „Утопия“ е както при Платон, написана във форма на диалог между Мор, приятеля му Егидий и пътешественика Хитлодей. Утопия е република, управлявана от изборни длъжностни лица, наричани „бащите“. (След 250-300 години ще нарекат масоните, основали САЩ, точно така - „Бащите-основатели“.) Няма част-на собственост и пари. Има всеобща трудова повинност. Достигналите определена възраст граждани отиват на работа в селата (Мао приложи това 4 века по-късно). Чрез масови преселения държавата регулира разпределението на населението (Това пък го реализира руският еврейски болшевизъм след 1917 г.). Всички са с еднакви дрехи. Тежката работа се върши от роби (в СССР - затворниците на ГУЛАГ), а храната се раздава от специални складове. В романа на Мор има неприкрита омраза към християнството - описано е как бива съден един проповедник-християнин заради проповедта си. Еврейската болшевишка върхушка през 1917 г. също ще обяви за свой основен враг „попщината“, тоест православното духовенство, и ще го избие.