Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Сто години след Мор Томазо Кампанела - поет и мислител, материалист, пише „Градът на слънцето“ - отново роман за идеалния строй.
Отново всички са униформи, всичко е общо, а властта е силно централизирана. Има „главен началник по раждането на деца“, няма семейство, а наказанията се изпълняват не от палач, а като в древна Юдея - народът убива осъдения с камъни. На върха на централния храм стои не кръст, а нещо като подвижно знаме - ветропоказател.
Томас Мор пише на Еразъм, който наглеждал как върви отпечатването на „Утопия“: „Ти не можеш да си представиш как ликувам, как съм горд, как съм възвисен, когато си представям как моите утопийци са ме назначили за безсменен управител, че се виждам как шествам с почетна диадема от пшеница, държащ в ръка скиптър от житни класове.“
Друг интересен автор социалкомунист от ХУ111 в. е Жан Мелие, написал яростното антихристиянско съчинение „Завещанието“, в което ругае Христос и насъсква богатите срещу бедните. Мелие е предвестник на екзистенциализма, на апологията на нищото. Завършва със самоубийство. Волтер нарича книгата му „съвършена“ и я препоръчва на свои колеги-масони.
По това време пише и друг автор-комунист: Дешан. Той се смята за предвестник на Хегел и Фойербах и говори за предстояща революция, „която ще предизвика повече разрушения от всяка досегашна ерес“.
Така самите социалкомунисти издават връзката между еретичните богоборчески учения и нихилистичния социализъм, мечтаещ за разруха и смърт. Само след стотина година ще се появи и теоретик №1 на разрушението - Карл Маркс -човекът, посвещавал стихове на Сатаната като студент.
Глава III
Френската богоборческа революция
Марксисти и болшевики стъпват на идейната основа на Просвещението. Как антихристиянският бяс на Волтер бе обявен за блясък на мисълта от „комунисти“ и „капиталисти“ в съмнителен синхрон. Всички модерни революции започват с богоборчество. Париж’1789 - голямата репетиция на болшевиките. Подготвеното от масоните клане на 1 000 000 християни се представя в учебниците като светъл лъч в европейската история. Това е религиозна война и тя ще е безмилостна, прозира истината английският консерватор Едмънд Бърк.
Маркс, Енгелс и Ленин ценят особено високо произведенията на френските просветители. „Бойката, жива, талантлива остроумно нападаща попщината публицистика на старите атеисти от ХУ111 в. много често ще се окаже по-подходяща да събуди хората от религиозния сън, отколкото скучните, сухи преразказвания на марксизма, които преобладават в нашата литература. Няма никакво основание да се страхуваме, че старият атеизъм и старият материализъм ще останат у нас недопълнени с поправките, които са внесли Маркс и Енгелс“, пише Ленин.
„В критиката си срещу християнството френските просветители използваха насочените срещу християнството съчинения на английските философи Томас Хобс, Джон Лок, Джон Толанд, Хърбърт Чербери и др., които се опираха на философията на здравия разум. Философията на здравия разум се оказа най-страшният противник на защитниците на религията и религиозния мироглед“ - пише съветският марксистки философ Казарин в сборника си „Французские просветители ХУ111 в. о религии“, Москва, 1960 г.
Съветските марксист-ленинци разглеждаха цялата редица от учени и писатели на Ренесанса и Просвещението като свои предшественици и издаваха в обемни поредици техните съчинения по време на комунизма. Трудовете на Рабле, Бонавантюр Деперие, Клеман Маро, Мишел Монтен, Етиен Доле, Франсоа Волтер, Дени Дидро, Пиер Бейл, Даламбер, Русо, Монтескьо, Холбах, Хелвеций, Кондорсе бяха издавани в многотомни поредици „философско наследство“ както в СССР, така и в България по време на най-пълното тържество на държавния комунизъм. Запитва ли се някой защо комунистическите власти толерираха четенето на тези все пак „буржоазни“ мислители? Отговорът е прост - защото всички тях ги свързва едно-единствено нещо - богоборчеството и богохулството. Под различни форми - материализъм, рационализъм, тържество на природата над Твореца и, триумф на разума над Бога, но поредицата от идейни предтечи на еврейско-болшевишкия пуч, наречен Велика октомврийска социалистическа революция, внушават едно: няма Бог, човекът е Бог, той, човекът, е по-високо от някаква си „религиозна емоция“, която само стеснява хоризонта на разума му. Човекът е по-високо от създателя си.