Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Но вместо Божи закон хората биха могли да бъдат излъгани, че с малко „реформи“ - икономически или общополитически, идеалното общество е постижимо. Това масонският елит е проумял и го опитва от векове. За експериментален материал на този елит служат милионите от плебса, които могат да повярват, че на земята може да се построи общество без бедни и нещастни хора. И това чудо може да стане без никакви Божи закони и вяра в Христос. Просто така - с революция. Която трябва да е оглавена, разбира се, от „посветени“. За да свикнат с идеята за безбожието, поколения западноевропейци и американци са били подготвяни чрез вековен процес на т. нар. Ренесанс, Просвещение, Реформация, Рационализъм, протестантство, пуританизъм, деизъм и накрая - в най-ново време - откровен материализъм и атеизъм. Това не означава, че всяко човешко откритие е богоборчество. Тук визираме само съзнателното и последователно подчиняване на техническия и културния прогрес на идеята за битка с Бога, което започва да става трайна тенденция в епохата на рационализма. Борбата с Христовата църква е била трудна и неравна като процес.
САЩ например са създадени във времена, когато религията е още силна и има място в живота на човека, не е възможно да се започне направо с директна антихристиянска пропаганда. Затова богоборците избират мимикрията. Още през т. нар. Реформация биват създадени десетки протестантски течения, които отдалечават търсещите истината от нея. Номинално всички протестанти се водят „християни“. Но деформацията в ученията им е толкова голяма, че те отдавна са отрязали клона на християнството. А Америка я заселват главно такива хора.
Реформацията в Западна Европа е кулминация на богоборчеството, приемайки маскировъчната форма на „истинско, реформирано християнство“, изчистено от „църковна-та му натруфеност и средновековна схоластика“, както ни учеха комунистическите учебници. Както учат впрочем и капиталистическите в т. нар. демокрации днес. Интересно е съвпадението в оценката на комунисти и антикомунисти по отношение на откровения нихилизъм и богоборчество, който се развихря под форма на „Реформация“ през ХУ в. Основоположниците на съвременния комунизъм - Маркс и Енгелс, се прекланят пред Лутер, Цвингли, Калвин, Томас Мюнцер и останалите революционери, дали начало на днешните псевдохристияни, разклонени в десетки секти и населяващи САЩ. Деформацията на богословската мисъл в САЩ е толкова силна, че там за Православието не се знае и пише нищо. Дори това, което западноевропейските богослови дават като оценка за Източната църква, не стига в Новата Атлантида - Америка. Върхът на „християнското“ проявление на вярата в Щатите е баптистка църква, в която негри пеят „госпълс“ и „спиричуълс“ - протоджазови музикални форми, или мормонското многоженство и многобожие.
И едва ли има един на 10 000 човека в държавата-континент, който да знае, че десетките милиони баптисти в САЩ са клон на течението анабаптизъм, което през ХУ1 век са клали християни в Европа като овце. Америка бива завзета точно от протестантите, които са разорили Стария континент и са оставили след себе си разрушени църкви, избити свещеници и ограбено имущество. Както и опити за комуни, в които има равни и по-равни. Интересно е това преплитане на богоборчеството със социалкомунизма в различните му исторически трансформации.
Но протестантизмът е само част от голямата мрежа, в която е било оплитано човешкото развитие през последните 2000-3000 години. Гигантските социални експерименти, които са полагали милиони човешки жертви пред олтара на Луцифер, винаги са били първо социално-политически примамки. Те са правени в името на един стар мит, наречен „идеално общество“. Този комунизъм не датира от времето на Маркс. Той е по-стар с десетки векове.
Къде грешат тези, които сравняват комунизма с християнството
Социалистическата идея е идеята за равенството. Откакто има цивилизация, има и мислители, които се занимават с въпроса как щастието да се раздава на равни порции между хората. Защо един има повече, а друг - по-малко, това е стартовата точка на тези теоретици. Прескачайки факта, че хората просто се раждат с различни умения и възможности, дадени им от Бога, инженерите на социума от древността до наши дни разглеждат направо темата за разпределение на благата без оглед на индивида. И обикновено не стигат по-далече от заключението, че собствеността трябва да е обща, включително и жените. Стремежите на всички идейни водачи на тези разрушителни движения са смайващо еднакви и схематични. И блестящият ум на Елада - Платон през IV в. пр. н. е., и водачът на манихейската секта Маздак през У в. от н.е., и лидерът на катарите Лутвар през Х в., и водачът на таборитите Ян Жиж-ка през ХУ в., и протестантът-социалист Томас Мюнцер през ХУ1 в., и комунарят Гракх Бабьоф през ХУ111 в., и немският евреин-философ Карл Маркс през Х1Х в., и Ленин през ХХ в. искат едно и също.