Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Тази открита богоборческа дейност се толерира на най-високо ниво в САЩ. Всяка година Държавният департамент публикува доклади, в които визира как в отделните държави по света се съблюдава „религиозната и етническа толерантност“. Държави, които не искат да допуснат обществено опасни секти като „Свидетели на Йехова“, сциентолозите, мормоните или откровените сатанисти, биват обвинявани от САЩ във верска нетърпимост. И принуждавани да ги приемат, иначе ги обвиняват в „недемократичност“ и „липса на готовност да бъдат приети в евроатлантическите структури“. А днес този прием е фиксидеята на управляващите елити в бившите комунистически страни от Източна Европа. Защото те имат комплекс от „комунистическото си минало“, наложено впрочем на тези страни от същия световен елит, финансирал болшевишката революция в Русия през 1917 г. и разпределил Източна Европа в комунистическия лагер след Втората световна война. И днес тези източноевропейски елити панически се страхуват да не би да изглеждат по-малко американци от американците, по-малко атлантици от щаба на НАТО.
С това понятие „верска търпимост“ може да се играе успешно в полза на антихристиянските общества. Така утре към България и всяка друга по-малка и гледаща с надежда към САЩ страна ще бъдат отправени обвинения, че проявява „нетърпимост“ към поредния култ, който иска да се настани в държавата. Това би могъл да е и „Църквата на Сатаната“ на Лавей. Нали е легитимно „вероизповедание“ в САЩ? И ако у поредната управляваща върхушка в София няма достатъчно съпротива, както обикновено, сектата на Лавей може да бъде регистрирана преди Българската православна църква.
Никой, разбира се, не е упълномощавал държавата САЩ да бъде арбитър на света по отношение на човешки права и религиозни свободи. Но със силата на парите и военната мощ Щатите налагат без пълномощия тази своя роля. И дори наказват с икономическо ембарго или направо с бомбардировки (Югославия например) тези страни, които не искат да пуснат богоборчеството под форма на политически и верски „плурализъм“, тоест не искат да отстъпят от своята традиционна и истинна религия в името на американското богоборчество. Върхът на триумфа на антихристиянството в Новия свят е решението на Върховния съд на САЩ от 25 юни 1962 г., че в американските училища не може да се четат християнски молитви и Библията!
Глава II
Богоборчеството ражда комунизъм
Богоборчеството е старо колкото човека. Някога то е било локална идеология по земите на древните юдеи. „Израел“ значи „Който се бори с Бога“. Днес вече действа в световни мащаби. През вековете то е раждало комунизъм много преди Маркс. Поколения наивници са ставали жертва на идеята за справедливо общество на земята, за „царството небесно тук и сега“. Това е пак опит да излъжеш Божия закон.
Вече стана ясно кои са създателите на САЩ - масоните. Но масон е доста общо понятие. Масон може да бъде и един мюсюлманин, и един протестант, и един атеист, и един окултист. Ако пък се разгледа масонската символика, се вижда, че тя е предимно юдейска. Дори надписите в масонските гербове са на иврит. Не е ли тогава масонството (и неговата днешна база - САЩ) хамелеонското покритие на идеята за богоборчеството и юдейската идея за избраност на едно малцинство, за предопределеността му да владее и подчинява целия свят? Доста факти потвърждават тази теза и по темата има достатъчно литература, затова тук няма да се спираме на юдейските корени на масонството. Те са очевидни в цялата графична символика на свободното зидарство.
„Избраните“, „посветените“ обаче винаги са имали нужда от човешка маса, която да произвежда материални блага за тях. При това - евтино или ако може - безплатно. Как да стане това? Свръхелитът логично е стигнал до извода, че за огромното мнозинство хора материалното богатство остава блян през целия им живот и че те винаги мечтаят да няма масова бедност и малка богаташка върхушка. Има ли начин това да се постигне? Не, защото греховната природа е заложена у човека, както изяснихме, и всички проекти за идеално общество на земята са обречени. Освен, разбира се, ако не се спазват Божиите закони от всички. Но това би значело качествен скок на човешката природа. Тогава човек би се върнал към състоянието отпреди грехопадението. Това само по себе си би заличило нуждата от специална социална справедливост, защото ръководените изцяло от любов към ближния си хора априори не могат да съставят несправедливо общество.
Нека читателят сам съобрази доколко е възможно това. Колко дребно изглежда и колко трудно постижимо е. Колко невъзможно дори, погледнато от днешната гледна точка на състоянието на човечеството.