Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Няма как поклонникът на Луцифер Кашел Мордохай Леви - Карл Маркс, да не харесва яростното антихристиянство на френските дейци на Просвещението. Как да не одобри Маркс например тази оценка на Волтер за историята на християнството: „Вие тук не виждате друго освен преплитане на най-пошли измами, съчинени от най-мръсната сган, която всъщност единствена е изповядвала християнството през първите сто години.“ За такава злобна атака срещу мъчениците на вярата (защото през първи век християните са били гонени като животни) могат да мечтаят само най-обладаните от бяс мозъци. Но ето че това са думи на Волтер - обявен за велик и светъл ум, еманация на човешкия интелект. Име, което се изучаваше задължително в комунистическите учебници по история като прогресивен титан на мисълта. Интересното е, че в капиталистическите учебници Волтер има същото място на Запад след Френската революция и това говори каква е била една от целите на тази „революция“ - пренаписване на стойностите в историята на човечеството. И влагането на едни и същи фалшиви ценности и в двете социално-политически системи, на които ще се раздели човечеството -„комунизъм“ и „капитализъм“.
В издигането на пиедестал на яростни до бяс антихристиянски автори капиталистическите западни демокрации и комунистическите тоталитарни режими са единодушни като близнаци. Да не би да са роднини дълбоко в себе си?
Ето и едно към едно части от програмите на социалко-мунистите и антихристиянските революционери от Платон до Кампанела:
Из „Държавата“ от Платон:
„ Всички тия жени са общи за всички мъже и нито една жена не бива да живее отделно само с един мъж. Също и децата са общи, та нито родителят да познава своя потомък, нито потомъкът - своя родител.“
“Но само поетите ли трябва да нареждаме и да ги принуждаваме да представят в своите стихотворения образа на добронравие или изобщо да не пишат стихотворения, или трябва да се заповяда и пречи и на другите майстори да не изобразяват нито в своите живописни картини, нито в постройките, нито в каквато и да е било друга художествена работа нещо безнравствено, разпуснато, низко и непристойно. Ако пък някой не е в състояние да не прави това, нали не трябва да му се позволява да твори в нашата държава, за да не би нашите стражи, възпитани с примера за лошо и пороци, като че хранени с отровни билки, събирайки всеки малко по малко от многото и пасейки само едно и също, незабелязано да натрупат голямо зло в душата си?“ “Никой не трябва да има такова жилище и склад, в който да не може да влезе всеки, който поиска.“
Из програмата на таборитите, ХV в.:
“В Табор няма нищо мое или твое, всички са равни _ всичко на всички трябва да бъде общо и никой не трябва да притежава нещо свое...“, “Домовете на свещениците и цялото църковно имущество трябва да бъде унищожено, църквите, олтарите и манастирите - разрушени.“
Из програмата на анабаптистите от Мюнстерската комуна:
1.Че никакъв брачен съюз, бил той таен или явен, не трябва да се спазва... 2.Но обратно, всеки може да си вземе жена, ако плътта му го иска бързо и страстта му се надига. З.Че всичко трябва да е общо. 4.3атова трябва веднъж завинаги всички власти - и светски, и духовни, да се лишат от силата им или да се убият с меч, защото само те живеят охолно, пият кръвта и потта на бедните поданици, дебелеят и пият ден и нощ. Затова всички трябва да се вдигнат - и колкото по-рано, толкова по-добре, да се въоръжат и да нападнат поповете в уютните им местенца, да ги пребият и избият. Защото като се лиши от водач стадото, овцете ще се подкарат лесно. После трябва да бъдат нападнати изедниците, да се завземат домовете им, да се разграби имуществото им, а замъците им да се съборят до основи.“
Из „Утопия“ на Томас Мор:
“Ако пък някой по своя воля напусне местожителството си, щом бъде заловен, връщат го обратно като беглец и го наказват жестоко.“
“Робите от двата вида не само постоянно са заети с работа, но и са поставени в окови.“