Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Централизирана държава без частна собственост и семейство, без право на индивидуална изява, казармен ред и принудителен труд, цензура, диктатура и насилственото налагане на всички тези принципи. Кой знае защо тези отклонения на социалкомунистите от нормалното, дадено от Бога, човешко общежитие, влизат постепенно в теоретичната литература като „идеал“. А за създател на „идеала“ се приема Платон.
Атинският философ Сократ имал един любим ученик -Аристокъл (427-347 г.). По-късно Аристокъл приел името Платон, с което и останал в енциклопедиите.
Той започва да преподава през 357 г. пр. н.е. в гимназиона, посветен на Академос. Това училище слага основите на прочутата Платонова академия, която съществува неколкостотин години - до 532 г. от н.е.
Смъртта на Сократ, осъден главно за „развращаване на младежта“ на смърт (според някои автори под това се разбирало агресивен хомосексуализъм), потресла Платон. Той потърсил начин да избяга от отвратителния земен свят в света на идеите. Този свят Платон нарича „меон“ - нещо, което не съществува, но което ние страстно желаем. Меонизмът става същност на Платоновите трудове. Те са във форма на диалози и един от най-известните е „Държавата“.
В „Държавата“ Платон развива идеята за идеалното общество - идея, базова за всички по-нататъшни социалистически опити. „Държавата“ на Платон оказва влияние две хиляди години след създаването си на поколения мислители и „социални инженери“. В прочутия си диалог Платон излага виждането си за съществуващите по това време четири вида държави и визирайки недостатъците им, очертава петия вид - идеалната държава, която трябва да копира божествената форма за устройство на обществото или царството божие на земята. В религиозната литература от по-късно време такива възгледи се наричат вяра в хилядолетното царство Божие на земята или „хилиазъм“. Античният социализъм е до голяма степен точно такъв хилиазъм.
На практика, с желанието си да устрои на земята съвършено общество, човешката мисъл, независимо дали тя е на Платон или на Маркузе, застава априори на една антибожествена, антихристова позиция. Съществуването на материалния свят според християнството само по себе си изключва съвършенството тук на земята, защото материалната обвивка на човешката душа - тялото, е дадено като част от наказанието Божие заради първородния грях. Никакви човешки опити не могат да компенсират тази даденост и да превърнат човешкия живот на земята в идеално богоподобно съществуване. Няма значение дали това се прави чрез структуриране на някакъв измислен град-държава, както е при Платон и Томас Мор, или чрез генетична намеса в ДНК, обещаваща безсмъртие, както е днес в глобално-то, технократично общество. И в двата случая имаме опит за надлъгване с Бога, чийто завършек е обречен на крах.
Съвременният философ Карл Попър определя виждането на Платон за държавата като „тоталитарно“. Прав ли е Попър? Ако разгледаме Платоновия модел, ще кажем „да“.
Държавата на Платон е разделена на три основни касти -философи, които управляват, воини - които пазят, и работници - занятчии и земеделци. Платон не се задълбочава много в начина на производство и разпределение. Текстът му е посветен главно на тези, които управляват и пазят. Преминаването от една каста в друга е почти изключено. Неограничената власт е в ръцете на философите. Това са хора, „които винаги ще обичат науката, които имат в ума си високи помисли“. Защо ще е така, Платон не казва. Управлението на държавата за тях е необходимост.
Стражите или воините са подчинени на философите. Платон ги сравнява с кучета. Те „с домашните са съвсем кротки, а с непознатите проявяват напълно противоположни качества“. Децата им трябва да опитат кръв като ловджийските кучета и да се възпитават като тях. Жените им носят почти същите задължения, но все пак съобразени с физическите им качества.
Според създателя на „Държавата“ трябва да се забранят всички митове, които представят боговете като променливи създания, които разказват за ужасите на подземното царство и смъртта, защото това пречи на възпитаването на мъжество у стражите. Платон иска вето и върху Омир: „Нека Омир и другите поети не ни се сърдят, но ние такива стихове и подобни на тях ще зачеркнем и не че не са поетически и приятни за слуха на мнозинството, а поради това, че колкото са по-поетически, толкова по-малко трябва да ги слушат младежите и мъжете.“ Забранява се и хоровото пеене, в града-идеал няма да има флейтисти, от музикалните инструменти се разрешават само лирата и китарата.