Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Приказките или митовете трябва да се подбират и да се съчиняват така, че да възпитават правилно стражите. Така например, за да се утвърждава кастовото разделение, на стражите от малки ще им се обяснява, че у философите, когато са правени, е добавено злато, у стражите - сребро, а у земеделците - мед.
Собствеността в държавата на Платон е обща за стражите. Те не притежават нищо освен тялото си. Но могат да влизат и да ползват всеки дом. До злато и сребро не трябва да се докосват, а жените са общи. Съешаването между половете се контролира от философите, които бдят за кастовата чистота. Възпитанието на децата е грижа на държавата. Стражите разполагат на такова място лагера си в по-лиса, „откъдето биха могли да обуздават най-лесно вътрешните, ако някой от тях би поискал да не се подчинява на законите“.
Цялата постройка на Платон се гради върху пълното отрицание на личността в името на цялото общество и по това утопията му прилича изцяло на съвременните тоталитарни доктрини - комунизма и фашизма. Идеите на Платон веднагат биват осмени от сатирика Аристофан, който им посвещава две пиеси. Най-голямата ирония при Плато-новия идеал е, че в държавата-мечта има роби.
За да бъде привлекателен социалкомунизмът, неговите адепти създават манипулативната теория, че той е сроден с християнството. Основателят на социализма у нас Димитър Благоев например оформя тезата, че богомилите искали възстановяване на ранното християнство. Което пък, според Дядото, било някакъв първичен комунизъм. Тази теория беше преподавана на поколения българи след 1944 г. Но вярна ли е тя?
Още след създаването на Христовата църква започват отклоненията от вярата - ересите, които дават илюзията, че християните били социалисти. Всъщност социалнихилисти са точно отлъчилите се от църквата секти като николаитите през I в., проповядващи обща собственост. Манихеите в Персия и роденото от тях движение на Маздак също е протокомунистическо и богоборческо в същността. То се разпространява през У- У1 в., отречено е от християнската църква и проповядва общи жени и собственост. И в същото време - строга военна йерархия и двоен стандарт за върхушката.
Тези течения преливат в Средновековието и Реформацията в по-нови ереси и протестантски деноминации. През X и XI в. цяла Европа е превзета от учението на катарите, албигойците и всички производни на богомилите. В социалистическите учебници учехме с гордост как българското богомилство е първият социален протест срещу феодализма. Всъщност богомилството и разклоненията му не са нищо друго освен битка срещу християнството и стремеж за унищожаване на църквата и държавата.
Катарите и богомилите изграждат теорията си върху дуализма. За тях има два бога - добър и зъл. Добрият бог е създател на духовния свят, а злият - на материалния, на земния свят. Тази теза е грубо погазване на Светото писание, което казва, че Бог е създател на всичко земно и неземно.
Изкривяването на вярата у катарите стига до абсурда да обяви целия земен живот за дело на Сатаната и затова за ненужен. Всъщност като крайна цел на живота на човека и човечеството катарите поставяли самоунищожението. То трябвало да се постигне чрез прекратяване на ражданията и отказ от нормалния човешки семеен живот. Болните, но и някои здрави последователи те съветвали да се самоубиват, което се наричало „ендура“. Ендурата имала разнообразни форми, най-често гладна смърт. Според изследвача на Инквизицията Долингер „От ендура са загинали много повече хора доброволно и насилствено, отколкото от Инквизицията.“ Този самоубийствен нагон разкрива за първи път така явно нихилистичния, разрушителния характер на социалкомунистическата идея.
Катарите изповядвали социализъм, според който собствеността се отричала, тъй като е елемент на материалния свят. Интересното е, че и тук имаме кастово разделение. Катарите се делели на „съвършени“ - елит, в който влизали само посветени, и „вярващи“. Това разделение на „посветени“ и „профани“ се пренася по-късно при масоните и важи за тях и до днес. Виждаме го всъщност при всички видове тайни общества и политически конспиративни организации. Съвършените имали право да се разпореждат общо с имуществото на сектата, без да имат своя собственост. Нещо като комунистическата номенклатура. Помним как Политбюро на практика имаше на разположение всяка резиденция и сграда в държавата, без да е нотариална собственост на членовете на върховния „орден“ на компартията. Бракът се смята за грях при катарите, но не и прелюбодействието без брак. Точно обратно на Божия закон, който учи да имаш семейство и да не пожелаваш жената на ближния.