Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
“Що се отнася до дрехите им, като изключим това, че са различни за двата пола, те са съвсем еднакви по целия остров - едни и същи за цялата година.“
Из „Градът на слънцето“ от Кампанела:
“Жилищата им, спалните и леглата, както и всички необходими неща са общи. След всеки шест месеца длъжностните лица определят хората, които трябва да спят в един, друг или трети кръг, кой в първа, кой във втора, кой в трета спалня.“
Из „Реформацията на имератор Сигизмунд“ - 1438 г.
“Настана време на гнева. Реформацията няма да преуспее в Империята, ако не се наложи със сила и страх от наказание.“
Просвещението прави от атеизма наука
До революцията Франция е най-богатата държава в Европа, а Луи XVI не допуска нито един изстрел срещу тълпата лумпени, която иска да го линчува. Болни мозъци и тайни общества организират първия комунистически преврат, представян все още от учебниците като тържество на прогреса. Поколения българи не само след 1944 г., но още след 1878 г. израснаха с изкривени представи за европейската история. Вековете на Средновековието бяха представяни от учебниците по история като тъмна епоха, в която властва религиозната схоластика. Християнството и църквата бяха според масонските автори-атеисти преди 9 септември 1944 г. и според комунистическите им приемници след това врагове на народа, а нихилистичните, разрушителни, безбожнически и терористични действия на социал-комунистите бяха описвани като борба за справедливост и социални правдини. По този начин кривото огледало на предкомунистическата, на комунистическата и посткомунистическата пропаганда внушаваше, че богомилите, катарите, албигойците през Х и ХI в., хусистите, таборитите, либертините, пълчищата на анабаптистите и всички протестанти през ХV-ХVI в., Жакерията във Франция през ХГУв., комуните в цяла Европа през ХVI и ХVII в. до ХIХв. са проява на най-прогресивната част от човечеството. Всъщност фактите говорят, че зад тези разрушителни движения стоят главно антихристиянски теоретици на различни ереси, нихилисти, секти и тайни общества от масонски тип. Всички те са предшественици на по-късните „научни комунисти“ Мордохай-Маркс и Енгелс, на практиците на комунизма от ХХ век - Бронщайн-Троцки, Ленин, Сталин, Мао, Ким Ир Сен, Димитров, Пол Пот, чиито социални експерименти, съпроводени с милиони жертви, още дават рецидиви и се помнят от по-възрастните поколения.
От сектите на асасините в Ранното средновековие и катарите през Х в., през Ян Жижка, водач на селската революция през ХУ в. до Робеспиер, Дантон, Марат и Бабьоф, удавили в кръв Париж през годините 1789 - 1795, всички революционери-социалкомунисти си поставят една цел -да подредят човечеството като на казармен плац по височина и да му раздадат униформи. Който не иска, остава с една глава по-нисък.
Много често зад широко известни явления от по-новата история като Френската революция стои едно задкулисие, което няма нищо общо със заявените красиви декларации. Така, както добре звучащите декрети на Бронщайн-Троцки и Ленин за мира и зеaмята нямаха нищо общо със сатрапския ред, въвъден в Русия след 1917 г.
Теоретичната подготовка на революционерите обаче винаги започва и завършва с атеизъм или откровен сатанизъм. Богоборчеството е задължителен и отличителен елемент от битката на социалкомунистите през всички епохи. Независимо дали се крие под маската на някаква ерес или действа директно от позиции на „научния материализъм“.
Просвещението е точно такъв период, който издига без-божието на „научни“ висоти и подготвя почвата за появата на съвременния комунизъм. Карл Маркс щеше да си остане равинският син Кашел Мордохай Леви, ако не бяха яростните богоборци като Волтер, Дидро, Русо и Монтескьо. Ако не ги следваха Френската революция и революцията от 1848 г.
Чрез открит атеизъм или варианта му - деизъм, просветителите изграждат теорията на рационализма. Човек няма нужда от Бог, той може да си поеме съдбата в собствени ръце - това става лозунг на Просвещението.
Условно този период обхваща времето от Коперник (1473 - 1543 г.) до Имануел Кант (1724 - 1804 г.). Идейно той се развива от трудовете на англичанина Джон Лок и шотландеца Дейвид Юм, през съчиненията на французите Волтер, Дидро, Д’Аламбер, Русо и Монтескьо (до един масони) до томовете на германците Кант и Хегел. След социалните трусове Европа изглежда готова да приеме „научно“, че християнството е отживелица, че Бог - това сме ние, в най-сложния случай - природата около нас, а мечтата на поколения социални инженери - равенството и тоталитарното общество да са единственият модел за човечеството.
Волтер - масонът, облъчил Маркс