Бумерангът на злото

Френските материалисти започват своя поход на изток. Те се опитват да повлияят на мисленето на православна Русия, която по това време е единствената свободна страна - пазител на Христовата вяра в нейния първообраз. Дидро пише писма на руската императрица Екатерина II през 1773 г., с които я убеждава да допусне широка „веротърпимост“, защото това е пътят към прогреса. Днес чуваме същите приказки от евреизираната Америка, която всяка година изготвя доклад за човешките права и си позволява да съди суверенни държави за това, че не дават зелена улица на доказано обществено-опасни секти като сциентологията, Свидетели на Йехова, Муун, мормоните и други. Ето го мостът, хвърлен през вековете, който свързва богоборчеството от късното Средновековие и Просвещението с ХХ! век. Френските просветители смятат, че трябва да се неглижира до минимум църквата в обществото и да се създаде „държавна религия“. През втората половина на ХУШ в. материализмът и атеизмът стават мироглед на цялата образована младеж във Франция. Това подготвя почвата за големия погром върху църквата, вярата и монархията, наречен Френска революция през 1789 г.

Тази „еволюция“ на образованието минава през деизма на философи като Томас Хобс, пръв критик на християнството (1588 - 1679 г.), Джон Лок, който е първоучител на материалистите-просветители и техните последователи -Антъни Колинс, ученик на Лок (1676-1729 г.), Джон Тоулънд, ученик на Лок - революционер-материалист, автор на „Християнство без тайни“. Тези богоборци подготвят т. нар Английска революция през 1648 г. и събитията след нея, които нанасят удар срещу църквата и монархическата институция в Англия така, че до днес те са само фасада, зад която действа една богоборческа върхушка. Във Франция учениците на атеизма и материализма се казват Хелвеций (1715-1771 г.), автор на „За универсалната религия“, Холбах (1723-1789 г.), автор на „Здравият разум или естествените идеи“, Морели, автор на „Кодекс на природата“, Ла-метри (1709-1751 г.), автор на „Човекът-машина“ и „Системата на Епикур“, и Волтер (1694-1778 г.), автор на редица трактати против религията. Всички изброени са или атеисти, или деисти. Хелвеций е бил категоричен последовател на древногръцкия философ Епикур (342-271 г. пр. Хр.), според когото „освен движещи се частици“, които Демокрит нарича атоми, „в света няма друго“. Повече от 2000 години след Епикур Ленин ще каже същото: „В света няма друго освен движеща се материя.“ Според Ламетри пък щом няма сетива, няма идеи. По тази логика трябва да отречем биополето на човека, което днес вече може да бъде заснето фотографски, тъй като за него човешките сетива са безсилни. Как материалистите да приемат, че има нещо такова като душа при такъв начин на разсъждение. Всичко, което не може да се пипне, не подлежи на анализиране, теглят чертата предшествениците на комунизма, който ще направи своя социален експеримент чак през ХХ век, но генералната му репетиция се провежда през 1789 г. във Франция.